Как Едуард Дженър откри ваксинацията?

Наблюденията на Дженър:

През 18 век Едуард Дженър бил лекар в Англия, който забелязал, че доачките често имат гладка кожа, въпреки че са били изложени на кравешка шарка, леко заболяване, което причинява рани по ръцете. Той направи наблюдението, че доачките, които са били заразени с кравешка шарка, са имунизирани срещу едра шарка, опустошителна болест с висока смъртност.

Неговият експеримент:

Дженър предположи, че излагането на кравешка шарка може да даде имунитет срещу едра шарка. За да тества това, той провежда известен експеримент през 1796 г. Той умишлено заразява 8-годишно момче на име Джеймс Фипс с кравешка шарка, като прави плитък разрез на ръката на момчето и вкарва материал от кравешка шарка от лезия на млекарка.

Резултатът:

След като развива леки симптоми на кравешка шарка, Джеймс Фипс се възстановява и остава здрав. Два месеца по-късно Дженър умишлено излага Фипс на едра шарка, но момчето не развива болестта. Дженър повтори експеримента с други субекти и последователно установи, че предишна инфекция с кравешка шарка предпазва хората от едра шарка.

Откритието:

Това откритие доведе до разработването на концепцията за ваксинация, която включва въвеждане на отслабена или инактивирана форма на патоген в човек, за да се стимулира имунната система на тялото и да се осигури защита срещу бъдеща инфекция. Новаторската работа на Дженър постави основите на науката за имунологията и отбеляза значителна повратна точка в борбата срещу инфекциозните заболявания.