Кой нуклид се използва за изследване на заболявания на щитовидната жлеза при хора?

Нуклидът, използван за диагностициране и изследване на заболявания на щитовидната жлеза, е радиоактивен йод-131 ($^{131}$I). Това е гама излъчвател с полуживот от 8,02 дни, което го прави подходящ както за диагностични, така и за терапевтични цели.

Ключови моменти относно използването на $^{131}$I при изследвания на щитовидната жлеза:

Диагностична употреба (сканиране на щитовидната жлеза)

- $^{131}$I обикновено се използва при процедури за сканиране на щитовидната жлеза, които помагат да се визуализира и оцени структурата и функцията на щитовидната жлеза.

- На пациента се прилага малко количество $^{131}$I.

- Щитовидната жлеза избирателно абсорбира йод, концентрирайки радиоактивния изотоп.

- Гама радиацията, излъчвана от $^{131}$I, се открива с помощта на специализирани гама камери или скенери, генериращи изображения (сцинтиграми), които показват размера, формата и активността на щитовидната жлеза.

- Сканирането на щитовидната жлеза може да идентифицира аномалии като възли, гуша или области на прекомерно или недостатъчно усвояване на йод.

Лечение на хипертиреоидизъм

- В случаи на хипертиреоидизъм, когато щитовидната жлеза е свръхактивна и произвежда прекомерни тиреоидни хормони, $^{131}$I може да се използва като терапевтично средство.

- По-висока доза $^{131}$I се прилага перорално.

- Концентрираният йод в щитовидната жлеза излъчва радиация, която разрушава клетките на щитовидната жлеза, намалява свръхпроизводството на хормони на щитовидната жлеза и в крайна сметка води до по-контролирана функция на щитовидната жлеза.

Важно е да се отбележи, че употребата на радиоактивен йод трябва да се управлява внимателно от медицински специалисти, за да се осигури подходящо дозиране и наблюдение на пациенти, подложени на изследвания или лечение на щитовидната жлеза.