Как се извежда въздухът от белите дробове?

Движението на въздуха извън белите дробове е известно като издишване или издишване. Това се случва, когато налягането вътре в белите дробове стане по-високо от налягането отвън. Тази промяна в разликата в налягането се постига чрез координираните действия на дихателните мускули, предимно на диафрагмата и междуребрените мускули. Ето обяснение как въздухът се извежда от белите дробове:

1. Отпускане на диафрагмата:Диафрагмата, основният дихателен мускул, се свива по време на вдишване, за да издърпа белите дробове надолу и да разшири гръдната кухина. По време на издишване диафрагмата се отпуска и се движи нагоре.

2. Релаксация на междуребрените мускули:Междуребрените мускули, разположени между ребрата, също се отпускат по време на издишване. Докато тези мускули се отпускат, гръдният кош се спуска и се придвижва навътре.

3. Намаляване на белодробния обем:Тъй като диафрагмата и междуребрените мускули се отпускат, обемът на гръдната кухина намалява. Това намаляване на обема създава отрицателно налягане в белите дробове.

4. Разлика в налягането:Намаляването на белодробния обем води до увеличаване на въздушното налягане вътре в белите дробове, което става по-високо от атмосферното налягане отвън. В резултат на това се установява градиент на налягането между белите дробове и околната среда.

5. Експираторен въздушен поток:По-високото налягане в белите дробове създава сила, която изтласква въздуха навън през дихателните пътища. Въздухът тече от алвеолите, през бронхите и бронхиолите и накрая излиза през носа и устата.

6. Пасивен процес:В сравнение с вдишването, издишването обикновено е пасивен процес. Не изисква значително мускулно усилие, тъй като еластичното отдръпване на белите дробове, заедно с отпускането на диафрагмата и междуребрените мускули, е достатъчно за изтласкване на въздуха.

7. Контрол от дихателните мускули:Докато издишването е основно пасивно, дихателните мускули могат активно да контролират скоростта и силата на издишване. Например, по време на принудително издишване, като кашляне или издухване, коремните мускули се свиват и допълнително увеличават налягането в белите дробове, което води до по-силно изтласкване на въздуха.

В обобщение, движението на въздуха извън белите дробове се постига основно чрез отпускане на диафрагмата и междуребрените мускули, което води до намаляване на белодробния обем и по-голяма разлика в налягането между белите дробове и външната среда. Този градиент на налягане кара въздуха да тече пасивно от белите дробове през дихателните пътища и извън тялото.