Какво се случва, когато сте заразени с тетанус?
1. Влизане на тетаничен токсин: Тетанусните бактерии обикновено навлизат в тялото чрез дълбоки рани, прободни рани или изгаряния. Бактериите могат да проникнат и чрез хронични кожни заболявания, хирургични рани или инжекционна употреба на наркотици.
2. Производство на токсини: Веднъж попаднали в тялото, бактериите произвеждат мощния невротоксин, наречен тетаноспазмин. Този токсин е отговорен за характерните симптоми на тетанус.
3. Пътуване с токсини: Токсинът се разпространява от мястото на влизане през кръвта, докато достигне централната нервна система, особено гръбначния мозък и мозъка.
4. Блокиране на нервни сигнали: Тетаничният токсин е насочен към инхибиторните неврони в централната нервна система. Инхибиторните неврони обикновено играят решаваща роля в контролирането на мускулните контракции, като предотвратяват прекомерното задействане на двигателните неврони. Тетаноспазминът блокира освобождаването на невротрансмитери (като глицин) от инхибиторните неврони, нарушавайки този контролен механизъм.
5. Постоянни мускулни контракции: Без инхибиторните неврони да функционират нормално, има повишено и продължително задействане на двигателни неврони, което води до мускулни спазми. Тези неволни мускулни контракции могат да засегнат различни части на тялото, причинявайки скованост и ригидност в челюстта (ключовата челюст), врата и гърба.
6. Затруднено преглъщане: Спазмът на мускулите на челюстта и гърлото може да направи преглъщането трудно или дори невъзможно. Това може да доведе до усложнения като недохранване и дисбаланс на течности.
7. Спазми и болезнени епизоди: Тетанусът може да причини тежки спазми, които могат да бъдат много болезнени. Тези спазми могат да засегнат тялото, крайниците и дихателните мускули, затруднявайки дишането.
8. Засягане на автономната нервна система: В тежки случаи автономната нервна система може да бъде засегната, причинявайки аномалии в сърдечната честота, кръвното налягане и изпотяването.
9. Усложнения и рискове: Инфекцията с тетанус може да доведе до сериозни усложнения като пневмония, дихателна недостатъчност, тежко увреждане на тъканите и кръвни съсиреци. Ако не се лекува своевременно и ефективно, тетанусът може да бъде фатален.
10. Лечение: Лечението на тетанус включва прилагане на антитетаничен антитоксин за неутрализиране на циркулиращия токсин и предотвратяване на по-нататъшно увреждане. Антибиотиците се използват и за лечение на бактериална инфекция. Освен това пациентите получават поддържащи грижи за справяне със симптомите, контролиране на мускулни спазми и предотвратяване на усложнения.
Изключително важно е да бъдете ваксинирани срещу тетанус, за да предотвратите инфекцията и нейните потенциално животозастрашаващи усложнения. Рутинната ваксинация срещу тетанус като част от ваксината DTaP (дифтерия, тетанус и коклюш) в детска възраст и редовните реваксинации в зряла възраст осигуряват ефективна защита срещу тетанус.
