Как беше открит синдромът на Стиклер?

Синдромът на Stickler е описан за първи път през 1965 г. от немския офталмолог Gunnar B. Stickler и колеги в едно семейство.[4] През 1967 г. се съобщава за друго семейство, проявяващо този набор от характеристики. Състоянието е наречено "наследствена прогресивна артроофталмопатия (HPAO)" от д-р Бийлс през 1972 г., който пръв разпознава синдрома на Stickler като автозомно доминантно състояние.[5] Терминът "синдром на Стиклер" стана по-известен през 1990 г.[4]