Как се диагностицира саркоидозата?
1. Медицинска история и симптоми:
- Лекарят снема подробна медицинска история, отбелязвайки симптоми като задух, кашлица, умора, болки в ставите, кожен обрив или проблеми с очите.
2. Физически преглед:
- Лекарят извършва физически преглед, за да оцени общото здравословно състояние, да изслуша белите дробове, да опипа за подути лимфни възли и да провери за кожни лезии.
3. Тестове за изображения:
- Рентгенография на гръдния кош:Може да разкрие наличието на засягане на белите дробове, като възпаление или белези.
- Компютърна томография (CT):Осигурява по-подробни изображения на белите дробове и други органи за откриване на аномалии.
- Позитронно-емисионна томография (PET):Може да идентифицира зони с повишена метаболитна активност, което може да показва саркоидозни лезии.
4. Лабораторни изследвания:
- Кръвни изследвания:Те могат да включват:
- Ниво на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE):Повишените нива на ACE могат да бъдат свързани със саркоидоза.
- Пълна кръвна картина (CBC) и скорост на утаяване на еритроцитите (ESR):Може да покаже признаци на възпаление и анемия.
- Чернодробни функционални тестове:Могат да открият чернодробно засягане.
- Тестове за бъбречна функция:За оценка на бъбречната функция.
5. Биопсия:
- Ако други тестове са неубедителни или за потвърждаване на диагнозата, може да се наложи биопсия. По време на биопсия се взема малка тъканна проба от засегнатата област (като бели дробове, лимфни възли или кожа) и се изследва под микроскоп.
Комбинацията от тези диагностични техники помага на медицинските специалисти да установят диагнозата саркоидоза и да определят степента и тежестта на състоянието. Саркоидозата понякога може да бъде трудна за диагностициране, тъй като може да имитира други състояния, така че задълбочената оценка е от съществено значение.
