Кои от тези методи не използват психиатрите, за да определят какво не е наред с пациента?
1. Директно наблюдение:Психиатрите наблюдават поведението и поведението на пациента по време на терапевтични сесии.
2. Интервюта и история на пациента:Те провеждат интервюта с пациента, за да съберат информация за неговите симптоми, мисли, чувства, лична история, семейна среда и медицински състояния.
3. Изследване на психичното състояние:Психиатрите извършват изследване на психичното състояние, за да оценят когнитивното функциониране, емоционалното състояние, външния вид, поведението, речта, мисловните модели, халюцинациите и заблудите.
4. Физически преглед:Психиатрите могат да проведат или наредят физически преглед, за да изключат всякакви медицински състояния, които биха могли да допринесат за симптомите на пациента.
5. Психологически тестове и въпросници:Психиатрите могат да използват психологически тестове и въпросници, за да оценят различни аспекти на личността, когнитивните способности и емоционалното функциониране на пациента.
6. Диагностични интервюта и критерии:Психиатрите използват диагностични критерии, посочени в DSM-5 (Диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства), за да определят дали пациентът отговаря на критериите за конкретно психично разстройство или състояние.
Въпреки че психиатрите използват тези методи, те обикновено не разчитат само на един метод и вместо това използват цялостен подход, който комбинира множество техники за поставяне на точна диагноза и разработване на план за лечение.
