Могат ли кръвните изследвания да определят болестта на Паркинсон?

Понастоящем няма специфични кръвни тестове, които могат окончателно да диагностицират болестта на Паркинсон. Въпреки това продължават изследвания за идентифициране на потенциални кръвни биомаркери, които могат да помогнат при прогнозирането или подкрепата на диагнозата на болестта на Паркинсон. Ето някои обещаващи кръвни биомаркери, които се изследват:

a-синуклеин: Алфа-синуклеинът е протеин, за който е известно, че агрегира и образува телца на Леви, характерните протеинови отлагания, открити в мозъците на индивиди с болестта на Паркинсон. Изследователите изследват нивата и модификациите на алфа-синуклеин в кръвта като потенциални диагностични маркери за болестта на Паркинсон.

Тау: Тау е друг протеин, който участва в образуването на неврофибриларни възли, които също се намират в мозъците на индивиди с болестта на Паркинсон. Проучванията са изследвали потенциала за измерване на нивата на тау в кръвта като диагностичен биомаркер за болестта на Паркинсон.

Лека верига на неврофиламент (NfL): NfL е протеин, открит в аксоните на невроните. Повишените нива на NfL в цереброспиналната течност (CSF) са свързани с невродегенерация при различни неврологични състояния, включително болестта на Паркинсон. Изследователите проучват дали нивата на NfL в кръвта могат да предоставят подобна информация и да служат като потенциален биомаркер.

Възпалителни маркери: Болестта на Паркинсон се характеризира с хронично възпаление в мозъка. Проучванията изследват ролята на възпалителни маркери в кръвта, като С-реактивен протеин (CRP), интерлевкин-6 (IL-6) и тумор некрозис фактор-алфа (TNF-a), като потенциални биомаркери за болестта на Паркинсон.

Генетични маркери: Генетичните изследвания са идентифицирали няколко генетични вариации, свързани с повишен риск от развитие на болестта на Паркинсон. Изследователите проучват възможността за използване на тези генетични маркери в кръвни тестове за прогнозиране или подкрепа на диагнозата на болестта на Паркинсон.

Въпреки че тези кръвни биомаркери са обещаващи, важно е да се отбележи, че те все още са в етап на изследване и тяхната клинична полезност трябва да бъде допълнително оценена в широкомащабни проучвания. Понастоящем диагнозата на болестта на Паркинсон се основава предимно на подробна клинична оценка, включително симптомите на дадено лице, медицинската история и неврологичния преглед, заедно с допълнителни техники за изобразяване като магнитен резонанс (MRI) и функционални мозъчни сканирания.