Какво се случва, когато отпускането на диафрагмата и междуребрените мускули повиши вътребелодробното интраторакално налягане?

Когато диафрагмата и междуребрените мускули се отпуснат, вътребелодробното (в белите дробове) и интраторакалното (в гръдната кухина) налягане намаляват, а не се увеличават.

По време на вдишване диафрагмата се свива и се движи надолу, а междуребрените мускули се свиват, повдигайки гръдния кош. Тези действия увеличават обема на гръдната кухина, понижавайки както интрапулмоналното, така и интраторакалното налягане под атмосферното налягане. Тази разлика в налягането кара въздуха да тече в белите дробове.

Обратно, по време на издишване диафрагмата се отпуска и се придвижва нагоре, а междуребрените мускули се отпускат, спускайки гръдния кош. Тези действия намаляват обема на гръдната кухина, повишавайки както интрапулмоналното, така и интраторакалното налягане над атмосферното налягане. Тази разлика в налягането кара въздуха да излиза от белите дробове.