Как може да се получи толерантност след трансплантация на орган?

Постигането на толерантност след трансплантация на орган включва предизвикване на състояние на имунно приемане, при което имунната система на реципиента не отхвърля трансплантирания орган. Ето два основни подхода за получаване на толерантност:

1. Имуносупресивни лекарства:

- Имуносупресори:Тези лекарства потискат имунната система на реципиента, за да я предотвратят да атакува трансплантирания орган. Обикновено се използват лекарства като такролимус, циклоспорин, микофенолат мофетил и преднизон.

- Комбинирана терапия:Често се използва комбинация от различни имуносупресивни лекарства, за да се подобри тяхната ефективност и да се намали рискът от отхвърляне.

2. Трансплантационна имунотерапия и протоколи за индукция на толерантност:

- Смесен химеризъм:Трансплантацията на хемопоетични стволови клетки (HSCT) от донор понякога може да доведе до смесен химеризъм, при който клетките на донора и реципиента съществуват едновременно в имунната система на реципиента. Това може да предизвика толерантност към трансплантирания орган.

- Костимулираща блокада:Антителата, които блокират определени костимулиращи молекули, участващи в имунното активиране, могат да стимулират толерантността. Лекарства като белатацепт (антагонист на CD28) и абатацепт (слят протеин, инхибиращ CD80/CD86) са примери.

- Изчерпване на Т-клетките:Този подход включва премахване на Т-клетките, първичните клетки, отговорни за отхвърлянето на чужди тъкани, от имунната система на реципиента преди трансплантацията. Това може да намали риска от отхвърляне и да помогне за постигане на толерантност.

- Лекарства, насърчаващи толерантността:Проучват се някои експериментални лекарства, насочени конкретно към предизвикване на имунен толеранс. Те могат да включват антитела, насочени към специфични имунни клетки или пътища.

Протоколите за въвеждане на толерантност могат да бъдат сложни и все още в процес на разследване. Оптималният подход може да варира в зависимост от вида на органната трансплантация, имунния статус на реципиента и индивидуалните фактори. Текущите изследвания се стремят да разработят по-ефективни и по-малко токсични стратегии за постигане на дългосрочна толерантност при трансплантация на органи, намалявайки необходимостта от хронична имуносупресия.