Как се модифицира тъканта в бъбречното легенче, за да изпълнява функцията си?

Тъканта, намираща се в бъбречното легенче, известна като преходен епител, претърпява специфични модификации, за да изпълнява основните си функции, свързани с транспортирането и защитата на урината. Ето основните модификации на преходния епител в бъбречното легенче:

1. Няколко слоя: Преходният епител се състои от множество слоеве клетки, което му позволява да поеме промените в обема и налягането в бъбречното легенче. Тъй като урината се влива в бъбречното легенче от уретерите, епителът може да се разтяга и разширява, без да се нарушава неговата цялост.

2. Кубовидни до колонни клетки: Клетките на преходния епител могат да променят формата си в зависимост от нивото на разтягане на бъбречното легенче. Когато тазът е отпуснат, клетките изглеждат кубовидни. Въпреки това, когато обемът на урината се увеличава, клетките се удължават и стават колоновидни, осигурявайки гладка обвивка за транспортиране на урината.

3. Специализирани клетъчни връзки: Клетките на преходния епител са здраво свързани чрез специализирани клетъчни връзки, включително плътни връзки и десмозоми. Тези връзки предотвратяват изтичането на урина между клетките и поддържат целостта на епитела, осигурявайки ефективен транспорт на урината.

4. Слой гликокаликс: Повърхността на преходния епител е покрита от слой гликокаликс, мрежа от въглехидрати и гликопротеини. Този слой гликокаликс действа като защитна бариера, предотвратявайки прилепването на бактерии и други частици към епитела и намалявайки риска от инфекция.

5. Уроплакини: Чадърните клетки, които са най-външният слой на преходния епител, съдържат уникални протеини, наречени уроплакини. Уроплакините образуват защитен слой, който се противопоставя на проникването на вредни вещества и йони, допринасяйки за бариерната функция на епитела.

Като цяло, модификациите на преходния епител в бъбречното легенче му позволяват да се адаптира към променящите се луминални условия, осигуряват път с ниско съпротивление за транспорт на урината и защитават подлежащите тъкани от потенциални инсулти, осигурявайки ефективното елиминиране на урината от бъбреците.