Как антителата влияят на реципиентите на трансплантация?
- Антитяло-медиирано отхвърляне (AMR): AMR е състояние, при което антитела, произведени от имунната система на реципиента, атакуват и увреждат трансплантирания орган или тъкан. Това може да се случи, когато има несъответствие между HLA антигените на донора и реципиента. Анти-HLA антителата могат да активират каскадата на комплемента, което води до образуването на мембранно атакуващи комплекси (MAC), които причиняват увреждане на клетките на трансплантирания орган.
- Свръхостро отхвърляне: Хиперострото отхвърляне е бърза и тежка форма на отхвърляне, която настъпва в рамките на минути до часове след трансплантацията. Причинява се от предварително съществуващи антитела в серума на реципиента, които са специфични за HLA антигените на донора. Тези антитела се свързват с трансплантирания орган или тъкан веднага след трансплантацията, активирайки системата на комплемента и причинявайки големи щети.
- Хронично отхвърляне: Хроничното отхвърляне е дългосрочен процес, който може да доведе до постепенна загуба на функцията на трансплантирания орган или тъкан в продължение на месеци или години. Смята се, че се причинява от комбинация от фактори, включително антитела, клетъчни имунни отговори и развитие на фиброза (тъкан на белег) в трансплантирания орган. Антителата могат да допринесат за хронично отхвърляне чрез насърчаване на възпаление, увреждане на кръвоносните съдове в трансплантирания орган и стимулиране на производството на фиброзна тъкан.
Наличието на антитела, които разпознават HLA антигените на донора, може да увеличи риска от отхвърляне и да компрометира дългосрочния успех на трансплантацията. За да се сведе до минимум рискът от AMR, реципиентите на трансплантант често се съпоставят внимателно с донори въз основа на тяхната HLA съвместимост и им се дават имуносупресивни лекарства за потискане на имунната им система и предотвратяване на производството на антитела.
