Какво се случва, след като хормонът достигне целевия орган или клетка?

Когато хормонът достигне целевия си орган или клетка, той се свързва със специфичен рецептор на повърхността на клетката или вътре в клетката. Това свързване задейства каскада от събития, които водят до промяна в клетъчната активност.

Първата стъпка е свързването на хормона с неговия рецептор. Това свързване предизвиква конформационна промяна в рецептора, която го активира. След това активираният рецептор инициира серия от вътреклетъчни сигнални пътища, които в крайна сметка водят до промяна в клетъчната активност.

Специфичните ефекти на даден хормон зависят от вида на хормона и клетката-мишена. Например инсулинът, хормон, произвеждан от панкреаса, кара чернодробните клетки да поемат глюкоза от кръвта. Обратно, глюкагонът, друг хормон, произвеждан от панкреаса, кара чернодробните клетки да освобождават глюкоза в кръвта.

Хормоните играят съществена роля в координирането на дейността на различните органи и системи в тялото. Чрез регулиране на клетъчната активност хормоните поддържат хомеостазата и позволяват на тялото да реагира на променящите се условия.