ELISA открива ли наличието на ХИВ?
Ето общ преглед на това как ELISA се използва за тестване за ХИВ:
Антигенно покритие:Микротитърните плаки са покрити с антигени, получени от HIV протеини, като гликопротеина на обвивката (gp120, gp41), или други вирусни компоненти.
Добавяне на проби:Разреден тестов серум или плазмени проби се добавят към ямките на покритата с антиген плака.
Реакция антитяло-антиген:Ако в пробата присъстват HIV антитела, те ще се свържат със съответните антигени, покрити върху плаката. Това образува комплекс антиген-антитяло.
Етап на измиване:несвързаните вещества, като излишните компоненти на пробата, се отмиват.
Ензимно свързано вторично антитяло:Добавя се ензимно свързано вторично антитяло, специфично за уловените HIV антитела. Това антитяло е конюгирано с ензим, като пероксидаза от хрян (HRP).
Добавяне на субстрат:Добавя се субстрат, специфичен за ензима. При наличие на HRP протича колориметрична или флуоресцентна реакция.
Развитие на цвета:След определен период на инкубация, субстратът се превръща в оцветен или флуоресцентен продукт, който може да бъде открит и количествено определен с помощта на ELISA четец.
Тълкуване на резултатите:Оптичната плътност (OD) или интензитетът на флуоресценция се измерват, за да се оцени количеството на уловените HIV антитела в пробата. Положителният резултат показва наличието на HIV антитела, което предполага потенциална HIV инфекция. Определена е гранична стойност, за да се разграничат положителните и отрицателните резултати.
ELISA се използва широко при скрининг и диагностика на ХИВ, тъй като предоставя относително прост, точен и чувствителен метод за откриване на антитела срещу ХИВ. Все пак трябва да се отбележи, че резултатите от ELISA понякога може да изискват допълнително потвърждение с допълнителни тестове, като Western blot или тест за вирусен товар, за да се гарантира точността на диагнозата.
