Какво има вътре в белите кръвни клетки?
1. Клетъчна мембрана: Клетъчната мембрана образува най-външния слой на белите кръвни клетки. Той регулира движението на вещества в и извън клетката и осигурява структурна подкрепа.
2. Цитоплазма: Цитоплазмата е гелообразното вещество, което изпълва клетката. Съдържа различни органели и структури, отговорни за функциите на клетката.
3. Ядро: Ядрото е свързана с мембрана структура, разположена близо до центъра на клетката. Той съдържа генетичния материал на клетката, включително ДНК, която носи инструкциите за протеинов синтез и клетъчно делене.
4. Нуклеол: В ядрото има по-малка структура, наречена ядро. Той участва в синтеза (производството) на рибозоми, които са отговорни за синтеза на протеини.
5. Ендоплазмен ретикулум (ER): ER е мрежа от свързани с мембрана торбички и тубули, която се простира из цялата цитоплазма. Той участва в синтеза на протеини, липидния метаболизъм и транспорта на материали в клетката.
6. Апарат на Голджи: Апаратът на Голджи е набор от плоски мембрани, отговорни за модифицирането, сортирането и опаковането на протеини, липиди и други вещества, произведени в клетката.
7. Лизозоми: Лизозомите са свързани с мембрана органели, които съдържат храносмилателни ензими. Те помагат при разграждането и рециклирането на клетъчни отпадъци, чужди вещества и погълнати микроорганизми.
8. Центрозома: Центрозомата е област близо до ядрото, съдържаща две структури, наречени центриоли. Те са важни за организирането на клетъчните микротубули и играят решаваща роля в клетъчното делене.
9. Митохондрии: Митохондриите често се наричат „силовите центрове на клетката“. Те произвеждат по-голямата част от енергията на клетката под формата на АТФ (аденозин трифосфат).
10. Рибозоми: Рибозомите са малки, плътни структури, отговорни за синтеза на протеини в клетката. Те се намират в цитоплазмата или са прикрепени към ER.
11. Цитоскелет: Цитоскелетът е мрежа от протеинови нишки, които осигуряват структурна опора и форма на клетката. Той също така позволява движение на клетките.
12. Секреторни везикули: Някои бели кръвни клетки, като макрофаги и неутрофили, съдържат секреторни везикули, пълни с ензими, антимикробни вещества и цитотоксични молекули. Когато се активират, тези везикули се сливат с клетъчната мембрана, освобождавайки съдържанието си за борба с патогените.
13. Фагоцитни вакуоли: Тези вакуоли са специализирани структури, открити във фагоцитните бели кръвни клетки, като неутрофили и макрофаги. Те поглъщат и съдържат чужди частици, бактерии и клетъчни остатъци за последващо унищожаване.
Вътрешните компоненти, споменати по-горе, работят заедно, за да позволят на белите кръвни клетки да изпълняват основните си функции, включително фагоцитоза (поглъщане на чужди вещества), представяне на антиген и производството на имунни молекули, които са от решаващо значение за защитата на тялото срещу инфекции и болести.
