Как кръвоизливът влияе на пулса?

Кръвоизливът или прекомерното кървене може да окаже значително влияние върху честотата на пулса. Ето как кръвоизливът влияе на пулса:

1. Първоначално увеличение (компенсаторна фаза):

- Загуба на кръв:Първоначално, когато кръвта се губи поради кръвоизлив, компенсаторните механизми на тялото се включват, за да поддържат кръвното налягане и доставянето на кислород.

- Активиране на барорефлекс:Барорефлексът е регулаторен механизъм, който усеща промените в кръвното налягане. Когато кръвното налягане спадне поради кръвоизлив, барорефлексът се активира.

- Активиране на симпатиковата нервна система:Барорефлексът задейства симпатиковата нервна система, което причинява:

а. Повишена сърдечна честота:Сърдечната честота се увеличава, за да компенсира намаления обем на кръвта, осигурявайки адекватно доставяне на кислород до тъканите.

b. Вазоконстрикция:Кръвоносните съдове в тялото се свиват (стесняват), увеличавайки периферното съпротивление за поддържане на кръвното налягане.

2. Прогресивно намаляване (декомпенсаторна фаза):

- Тъй като кръвоизливът продължава, компенсаторните механизми се претоварват и тялото навлиза в декомпенсаторна фаза.

- Намален кръвен обем:Продължаващата кръвозагуба изчерпва кръвния обем на тялото, което води до допълнителни спадове на кръвното налягане.

- Неадекватен сърдечен дебит:Сърцето не е в състояние да поддържа достатъчен сърдечен дебит (обема на кръвта, изпомпана от сърцето за минута) поради недостатъчен кръвен обем.

- Хипотония:Кръвното налягане продължава да пада, тъй като сърдечната честота вече не може да компенсира намаления кръвен обем, което води до хипотония (ненормално ниско кръвно налягане).

- Тахикардия:Докато сърдечната честота може първоначално да се увеличи, с влошаването на хипотонията, тялото претърпява това, което е известно като рефлексна брадикардия – компенсаторно намаляване на сърдечната честота. Този отговор има за цел да спести енергия и да минимизира по-нататъшната загуба на кръв.

- Шок:Ако кървенето е тежко и не се контролира, може да доведе до хиповолемичен шок – животозастрашаващо състояние, характеризиращо се с неадекватен приток на кръв към тъканите на тялото. При шок пулсът става слаб, ускорен и нишковиден поради силно нарушен сърдечен дебит.

В обобщение, кръвоизливът първоначално причинява увеличаване на пулса, докато тялото се опитва да компенсира загубата на кръв. Въпреки това, тъй като кръвоизливът продължава, пулсът може прогресивно да намалее или да стане нишковиден, тъй като компенсаторните механизми се провалят, което води до хипотония и риск от шок. Тежкият кръвоизлив изисква бърза медицинска помощ и намеса за възстановяване на кръвния обем и предотвратяване на животозастрашаващи усложнения.