Каква е целта на тестовете за сърдечен маркер?

Тестовете за сърдечен маркер измерват нивата на специфични протеини или ензими, които се освобождават в кръвния поток, когато сърдечният мускул е увреден. Тези тестове се използват за подпомагане на диагностицирането и наблюдението на сърдечни заболявания като инфаркт, нестабилна стенокардия и сърдечна недостатъчност.

Сърдечните маркери също могат да се използват за оценка на тежестта на сърдечно заболяване и за проследяване на прогресията му във времето. В някои случаи тестовете за сърдечен маркер също могат да се използват за прогнозиране на риска от развитие на сърдечно заболяване.

Най-честите сърдечни маркери са:

* Тропонин: Тропонинът е протеин, който се намира в сърдечния мускул. Когато сърдечният мускул е повреден, тропонинът изтича в кръвта. Нивата на тропонин обикновено започват да се повишават в рамките на няколко часа след инфаркт и могат да останат повишени до няколко дни.

* Креатин киназа (CK): CK е ензим, който се намира в сърдечния мускул и други тъкани, като мозъка и скелетните мускули. Когато сърдечният мускул е увреден, CK изтича в кръвта. Нивата на CK обикновено започват да се покачват в рамките на няколко часа след инфаркт и могат да останат повишени до няколко дни.

* Миоглобин: Миоглобинът е протеин, който се намира в сърдечния мускул. Когато сърдечният мускул е повреден, миоглобинът изтича в кръвта. Нивата на миоглобина обикновено започват да се повишават в рамките на няколко часа след инфаркт и могат да се върнат към нормалното в рамките на 24 часа.

Тестовете за сърдечен маркер обикновено се извършват върху кръвна проба, която се взема от вена на ръката. Резултатите от тестовете за сърдечен маркер обикновено са налични в рамките на няколко часа.