Какво символизира окото в издайническото сърце?
1. Окото като морална съвест:Повтарящите се описания на разказвача на „Злото око“ на стареца предполагат морално измерение. Окото представлява подсъзнателното разпознаване от страна на разказвача на собствените му зли намерения и действия. То служи като постоянно напомняне за неговата вина, карайки го да се чувства наблюдаван и съден.
2. Натрапчиво присъствие:Разказвачът твърди, че окото на стареца го преследва, намеквайки, че окото е заживяло свой собствен живот. Това натрапчиво присъствие предполага, че разказвачът не е в състояние да избяга от последствията от престъплението си. Окото става символ на вътрешния смут и психологическия стрес на разказвача.
3. Параноя и страх:Манията на разказвача по окото разкрива неговата параноя и изключителен страх. Той възприема окото като живо същество, което притежава заплашителен поглед. Тази параноя отразява гузната му съвест и страха да не бъде разкрит или наказан за действията си.
4. Загуба на здравия разум:С напредването на историята, фиксацията на разказвача върху окото се засилва, което показва влошеното му психическо състояние. Неговото описание на окото става по-ярко и халюцинаторно, което предполага, че разбирането му за реалността се изплъзва.
5. Символ на смъртта и присъдата:Окото може да се тълкува като символ на смъртта и присъдата. Представлява страха на разказвача да не бъде разкрит и подложен на обществена или божествена присъда за престъплението си. Окото функционира като постоянно напомняне за неизбежното падение и възмездие на разказвача.
По същество окото в „The Tell-Tale Heart“ служи като мощен символ, който капсулира вината, параноята и моралното падение на разказвача, което в крайна сметка води до неговия психологически срив и изповед.