Пристрастяване:какво е отказ?
Отказ :В контекста на пристрастяването, отричането се отнася до отказа на лицето да признае тежестта на употребата на вещества и нейните негативни последици. Това е форма на защитен механизъм, който позволява на човека да избегне изправянето пред реалността на своята зависимост и необходимостта от лечение. Отказът може да се прояви по различни начини:
- Минимизиране :Омаловажаване на степента или честотата на употребата на вещества, рационализирайки я като развлекателна или безвредна.
- Обвиняване на другите :Приписване на проблемите, причинени от пристрастяването, на външни фактори, като поведение или обстоятелства на други хора.
- Рационализация :Извинение или намиране на оправдания за продължаване на употребата на вещества, често съсредоточаване върху положителните аспекти, като същевременно игнорира отрицателните.
- Изолация :Отдръпване от приятели, семейство и социални дейности, за да се избегнат конфронтации относно употребата на вещества.
- Проекция :Обвиняване на другите за собствената употреба на вещества или проектиране на негативните чувства или поведение върху другите.
- Избягване :Избягване на ситуации или дискусии, които могат да насочат вниманието към употребата на вещества или последствията от нея.
Отричането е често срещана пречка при лечението на пристрастяване, тъй като може да попречи на хората да разпознаят нуждата от помощ и да предприемат стъпки към възстановяване. Това може също да попречи на способността им да развият представа за своята зависимост и въздействието, което има върху живота им. Преодоляването на отричането често е съществена първа стъпка в пътуването за възстановяване.
