Какво лечение съществува за пациенти с еризипел?

Еризипелът, бактериална кожна инфекция, причинена от Streptococcus pyogenes или Staphylococcus aureus, обикновено засяга лицето и долната част на краката. В тежки случаи може да доведе до усложнения като сепсис, менингит или синдром на токсичен шок. Бързата антибиотична терапия е от решаващо значение за ефективното лечение на еризипел:

Антибиотици:

- Първичното лечение включва перорални или интравенозни антибиотици въз основа на идентифицираните или предполагаеми причинители.

- Пеницилин: Пеницилин V или амоксицилин често е изборът на първа линия за леки инфекции, причинени от Streptococcus pyogenes.

- Цефалоспорини: Цефалоспорините от първо поколение като цефалексин или цефадроксил могат да бъдат алтернативи, ако пеницилинът не се понася.

- Клиндамицин или Ванкомицин: За пациенти, алергични към пеницилин, клиндамицин или ванкомицин са опции.

- Анти-стафилококов пеницилиназа-резистентен пеницилин (Anti-SPRP) :В случаи, причинени от Staphylococcus aureus, резистентен на пеницилин, се предписват анти-SPRP пеницилини като клоксацилин или диклоксацилин.

- Други антибиотици: Линезолид, даптомицин или цефтаролин са запазени за тежки инфекции или когато други антибиотици са неефективни.

Продължителност: Курсът на антибиотично лечение обикновено продължава от 10 до 14 дни, в зависимост от тежестта на инфекцията и отговора на терапията.

Поддържащи мерки:

- Грижи за рани: Правилната грижа за раната е важна за предотвратяване на по-нататъшни усложнения. Това може да включва редовно почистване и обличане на засегнатата област според указанията на доставчика на здравни услуги.

- Кота: Ако еризипелът засяга краката, повдигането на засегнатия крайник може да помогне за намаляване на отока и дискомфорта.

- Облекчаване на болката: Болкоуспокояващите без рецепта като ибупрофен или ацетаминофен могат да помогнат за справяне с болката и треската.

- Почивка: Адекватната почивка насърчава заздравяването и позволява на тялото да се възстанови.

- Избягване на надраскване: Драскането или докосването на засегнатата област може да влоши инфекцията и да доведе до разпространение на бактерии.

Хоспитализация: Докато повечето случаи на еризипел могат да се лекуват амбулаторно, тежките инфекции може да изискват хоспитализация за интензивно наблюдение, интравенозни антибиотици и лечение на усложнения.

Важно е пациентите да потърсят незабавна медицинска помощ, ако подозират еризипел, тъй като ранното лечение е от решаващо значение за предотвратяване на сериозни усложнения. Освен това, завършването на пълния курс на антибиотична терапия, както е предписано, е от съществено значение за осигуряване на пълното ликвидиране на инфекцията и предотвратяване на рецидив.