Демонстрират раздразнителност и проводимост, като по този начин предават електрически съобщения от една област на тялото в друга област?
Раздразнителност е способността на клетка или тъкан да реагира на стимул чрез генериране на електрически сигнал. В нервната система раздразнителността е от съществено значение за предаването на електрически съобщения или потенциали за действие от един неврон към друг.
Проводимост е способността на материала да пропуска електрически ток. В нервната система проводимостта е от съществено значение за разпространението на потенциалите на действие по дължината на неврона.
Комбинираните свойства на раздразнителност и проводимост позволяват на невроните да предават електрически съобщения от една област на тялото в друга. Когато неврон се стимулира, той генерира потенциал за действие, който се движи по неговия аксон. След това потенциалът за действие предизвиква освобождаване на невротрансмитери, които са химикали, които могат да възбудят или инхибират други неврони. По този начин електрическите съобщения могат да се предават от един неврон на друг, което позволява координирането на сложни телесни функции.
Ето по-подробно обяснение как раздразнителността и проводимостта работят заедно, за да предават електрически съобщения в нервната система:
1. Стимул: Стимул, като докосване, топлина или звук, се прилага към неврон.
2. Раздразнителност: Мембраната на неврона се деполяризира, което означава, че вътрешността на клетката става по-положителна от външната.
3. Генериране на потенциал за действие: Ако деполяризацията достигне определен праг, тя задейства потенциал за действие. Потенциалът на действие е кратко обръщане на мембранния потенциал, при което вътрешността на клетката отново става отрицателна.
4. Проводимост: Потенциалът за действие се движи по аксона на неврона. Това се дължи на факта, че аксонът е миелинизиран, което помага да се изолира мембраната и да се предотврати разсейването на потенциала за действие.
5. Освобождаване на невротрансмитери: Когато потенциалът за действие достигне края на аксона, той предизвиква освобождаване на невротрансмитери в синаптичната цепнатина.
6. Синаптично предаване: Невротрансмитерите се свързват с рецепторите на постсинаптичния неврон, което кара постсинаптичния неврон да се възбуди или инхибира.
7. Разпространение на сигнала: Процесът се повтаря, като постсинаптичният неврон генерира потенциал за действие, ако се възбуди. По този начин електрическото съобщение се предава от един неврон на друг.
Този процес е от съществено значение за правилното функциониране на нервната система. Той позволява бързо предаване на информация между различни части на тялото, което е необходимо за координиране на движението, сетивното възприятие и други телесни функции.
