Какво означава дистанционна обида?
Терминът е използван за първи път през 1643 г. от английския военен инженер Ралф Старки, който го дефинира като „агресия, направена внезапно от крепост или някое подобно място с предимство“. Старки разграничи дистанционните нападения от излитанията, които той определи като „по-обща или обичайна хитрост, отколкото дистанционно нападение“.
Отдалечените обиди често се използват от защитниците на укрепена позиция, за да тормозят обсаждащите и да осуетят обсадните им работи. Те могат също да бъдат използвани за атака на вражески линии за доставки или за превземане на вражески аванпостове.
Терминът дистанционно нападение изпада от употреба през 18 век, но е възроден през 19 век от френския военен теоретик Антоан-Анри Жомини. Джомини дефинира дистанционното нападение като "внезапна атака, направена от отряд войски от разстояние върху позицията на врага". Той разграничава дистанционните нападения от бойните излети, които определя като „внезапна атака, направена от войски, на които е заповядано да напуснат място в даден момент и да се върнат на същото място, след като са постигнали целта си“.
Джомини смята, че дистанционните нападения са ценен инструмент за командирите, които са в състояние да изненадат врага и да се възползват от слабостите му. Той написа, че дистанционните обиди "може да имат най-решаващо влияние върху въпроса за една кампания".
В съвременния военен език терминът дистанционно нападение вече не се използва. Концепцията за изненадващо нападение от разстояние обаче остава важна част от военното планиране.
