Какви видове материали или процедури се използват за външна фиксация на фрактура?
1. Метални пръти или щифтове:
- Неръждаема стомана: Най-често срещаният материал за външни фиксатори. Здрав и издръжлив, но може да причини дразнене на кожата и корозия с течение на времето.
- Титан: По-лек и по-биосъвместим от неръждаема стомана. По-малко вероятно е да предизвика дразнене на кожата и корозия.
- Въглеродни влакна: Лек и радиопрозрачен (не блокира рентгеновите лъчи). Често се използва за временно фиксиране.
2. Винтове:
- Неръждаема стомана: Най-често срещаният материал за винтове за външна фиксация.
- Титан: По-лек и по-биосъвместим от неръждаема стомана.
- Полиаксиални винтове: Позволява регулиране на ъгъла на винта след поставяне, което може да бъде полезно при сложни фрактури.
3. Скоби:
- Неръждаема стомана: Най-често срещаният материал за скоби за външна фиксация.
- Титан: По-лек и по-биосъвместим от неръждаема стомана.
- Полиаксиални скоби: Позволяват регулиране на ъгъла между два пръта, което може да бъде полезно при сложни счупвания.
4. Костен цимент:
- Полиметилметакрилат (PMMA): Най-често използваният костен цимент. Осигурява силна фиксация, но може да бъде трудно да се премахне.
- Калциев фосфатен цимент: Алтернатива на PMMA, която е по-биосъвместима и по-лесна за отстраняване.
5. Защита на меките тъкани:**
- Попълване: Използва се за защита на кожата и меките тъкани около мястото на фрактурата от външния фиксатор.
- Подложки: Използва се за поддържане и стабилизиране на мястото на фрактурата.
Използвани процедури за външна фиксация на фрактури:
1. Затворено намаление:
- Нехирургична процедура, при която фрактурата се манипулира обратно на мястото си, без да се прави разрез.
- След това се прилага външен фиксатор за задържане на фрактурата на място.
2. Отворена редукция и вътрешна фиксация (ORIF):
- Хирургична процедура, при която се прави разрез за достъп до мястото на фрактурата.
- След това фрактурните фрагменти се подравняват и задържат на място с винтове, плочи или пирони.
- Може да се приложи външен фиксатор за осигуряване на допълнителна опора и стабилност.
3. Само външна фиксация:
- В някои случаи външната фиксация може да се използва самостоятелно без вътрешна фиксация.
- Това често се прави при сложни фрактури или при фрактури при пациенти, които не са добри кандидати за операция.
