Как контролирате да наказвате или спирате избухванията на 16-годишно момиче с аутизъм?

Избухванията са често срещано предизвикателство за хората от аутистичния спектър и ефективното им управление може да бъде трудно както за индивида, така и за хората, които се грижат за него. Ето някои стратегии, които да помогнат за контролиране и спиране на гневните избухвания при 16-годишно момиче с аутизъм:

Предотвратяване на истерици:

1. Идентифицирайте тригерите :Опитайте се да определите какво предизвиква изблици на гнев в дъщеря ви и избягвайте или управлявайте тези задействания, доколкото е възможно. Често срещани причини могат да бъдат сензорно претоварване, промени в рутината, безпокойство или чувство на неудовлетвореност.

2. Задайте ясни очаквания :Уверете се, че дъщеря ви разбира какво се очаква от нея в различни ситуации. Дайте ясни инструкции, избягвайте използването на абстрактен или фигуративен език и използвайте визуални помощни средства, ако е необходимо.

3. Социални истории :Създавайте социални истории, които обясняват подходящото поведение и реакции в различни ситуации. Те могат да й помогнат да разбере какво се очаква от нея и как да управлява емоциите си по положителен начин.

4. Визуални графици :Използвайте визуални графици, за да й помогнете да разбере какво да очаква през деня и да се подготви за преходи. Това може да помогне за намаляване на безпокойството и предотвратяване на изблици на гняв, причинени от неочаквани събития.

По време на избухване:

1. Запазете спокойствие :Важно е да останете спокойни и хладнокръвни по време на избухване. Вашите реакции могат да повлияят на интензивността и продължителността на избухването.

2. Осигурете безопасна среда :Уверете се, че дъщеря ви е на безопасно място, далеч от предмети или ситуации, които могат да причинят вреда.

3. Избягвайте подсилване :Не се поддавайте на исканията на дъщеря си по време на избухване. Това може да засили поведението и да направи по-вероятни бъдещи избухвания.

4. Изчакайте :Оставете избухването да протече по своя път, без да обръщате внимание на дъщеря си. Това може да й помогне да научи, че гневът няма да й донесе това, което иска.

5. Пренасочете, ако е възможно :Ако избухването се дължи на специфичен отключващ фактор, опитайте се да пренасочите вниманието й към по-положителна или успокояваща дейност.

След избухването:

1. Обсъдете поведението :След като избухването приключи, говорете с дъщеря си за случилото се. Помогнете й да разбере защо е избухнала и какво може да направи по различен начин следващия път.

2. Преподайте механизми за справяне :Работете с дъщеря си, за да развиете механизми за справяне, които тя може да използва, за да управлява емоциите си и да избягва бъдещи избухвания. Те могат да включват упражнения за дълбоко дишане, техники за самоуспокояване или почивки.

3. Осигурете положително подкрепление :Когато дъщеря ви успее да контролира емоциите си или да изрази по подходящ начин нуждите си, похвалете я и я насърчете. Това може да засили положителното поведение.

4. Потърсете професионална помощ :Ако избухванията са чести и тежки, помислете дали да не потърсите съвет от специалист по психично здраве, който е специалист по аутизъм. Те могат да предоставят стратегии, съобразени със специфичните нужди на вашата дъщеря.

Важно е да се подходи към справянето с гневния изблик с търпение, разбиране и последователност. Всеки човек е уникален, така че това, което работи за един човек, може да не работи за друг. Бъдете готови да коригирате стратегиите си въз основа на отговорите и напредъка на дъщеря си.