Бронхиална астма при лечение на остра екзацербация?
1. Оценете сериозността:
- Оценете респираторния дистрес на пациента, кислородната сатурация, хрипове и други симптоми, за да определите тежестта на екзацербацията.
2. Прилагане на кислород:
- Осигурете допълнителен кислород за поддържане на кислородната сатурация над 94%, ако е необходимо.
3. Краткодействащи бета2-агонисти (SABA):
- Използвайте бронходилататор с бързо облекчаване, като SABA (напр. албутерол, салбутамол), чрез инхалатор с дозирана доза (MDI) или пулверизатор.
- Повторете SABA на всеки 20-30 минути за до 3-4 дози, ако е необходимо.
4. Системни кортикостероиди:
- Започнете перорални или интравенозни кортикостероиди (напр. преднизон, метилпреднизолон), за да намалите възпалението.
- При умерени до тежки екзацербации може да са необходими високи дози кортикостероиди.
5. Небулизиран ипратропиев бромид:
- Обмислете добавянето на ипратропиум бромид, антихолинергичен бронходилататор, към лечението с пулверизатор, ако отговорът само на SABAs е недостатъчен.
6. Магнезиев сулфат (в някои случаи):
- При тежки екзацербации може да се приложи интравенозен магнезиев сулфат за подобряване на бронходилатацията, особено при пациенти с тежка обструкция на въздушния поток или рефрактерна астма.
7. Аминофилин (по-рядко използван):
- Аминофилинът, бронходилататор, може да се използва в специфични ситуации, но има тесен терапевтичен прозорец и потенциални странични ефекти.
8. Управление на течности:
- Осигурете адекватна хидратация, за да поддържате изчистването на слузта, но избягвайте прекомерните течности, за да предотвратите претоварване с течности.
9. Наблюдавайте и коригирайте лечението:
- Непрекъснато наблюдавайте отговора на пациента към лечението. Коригирайте дозите и честотата на приема на лекарства, ако е необходимо, въз основа на клиничния статус на пациента.
10. Хоспитализация и допълнително лечение:
- При тежки екзацербации или ако няма подобрение с първоначалното лечение, може да се наложи хоспитализация за интензивни грижи, включително интравенозни лекарства, кислородна терапия и внимателно наблюдение.
11. Обучение на пациентите:
- Обучете пациента относно правилното използване на инхалатори, придържането към лечението, промените в начина на живот и причините за избягване на бъдещи екзацербации.
12. Проследяване и превенция:
- Насрочете последващ преглед, за да оцените възстановяването, да коригирате лекарствата и да предоставите текущи насоки за управление на астмата, за да предотвратите бъдещи екзацербации.
За здравните специалисти е от решаващо значение да следват установените насоки и протоколи, когато управляват остри екзацербации на астма, за да осигурят ефективно и безопасно лечение, като същевременно избягват потенциални усложнения.
