Дали анорексията и булимията са болест или психологическо разстройство?
Хранителни разстройства като анорексия нервоза, булимия нервоза и разстройство на склонност към преяждане се признават за психични заболявания или психиатрични разстройства в областта на психологията и медицината. Те са включени в Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM), основният диагностичен инструмент, използван от професионалистите в областта на психичното здраве за класифициране и диагностициране на психични заболявания.
Ето няколко причини, поради които хранителните разстройства се считат за психични заболявания:
1. Нарушения в мисленето и поведението: Хранителните разстройства включват значителни смущения в моделите на мислене, емоциите и поведението, свързани с храната, образа на тялото и самооценката. Хората с хранителни разстройства може да имат интензивна загриженост за теглото, формата и храната, което води до екстремни и нездравословни поведения като силно ограничаване на храната, преяждане или прочистване.
2. Психологически симптоми: Хранителните разстройства са свързани с набор от психологически симптоми, включително тревожност, депресия, обсесивно-компулсивни тенденции, ниско самочувствие, перфекционизъм и дисморфично разстройство на тялото (изкривена представа за собственото тяло). Тези психологически фактори допринасят за и поддържат нарушеното хранително поведение.
3. Биопсихосоциални фактори: Развитието на хранителните разстройства се влияе от сложно взаимодействие на биологични, психологически и социални фактори. Генетични предразположения, определени личностни черти, стресори от околната среда, културен натиск, свързан с образа на тялото, и семейна динамика могат да допринесат за развитието и устойчивостта на хранителните разстройства.
4. Функционално увреждане: Хранителните разстройства значително влошават способността на човек да функционира в различни сфери на живота, включително социални взаимоотношения, училищни или работни резултати, физическо здраве и емоционално благополучие. Екстремното поведение, свързано с разстройствата, може да доведе до медицински усложнения и в тежки случаи може да бъде животозастрашаващо.
5. Подходи за лечение: Хранителните разстройства изискват професионална намеса и специализирани подходи за лечение, включително психотерапия, хранителни консултации и медицински грижи. Целта на лечението е да се обърне внимание на психологическите и поведенчески аспекти на разстройството и да помогне на хората да възстановят здравословна връзка с храната, тялото си и себе си.
Разглеждането на хранителните разстройства като психични заболявания позволява подходяща диагноза, достъп до лечение и дестигматизиране на тези състояния. Той признава, че тези разстройства не са просто избор на начин на живот, а сложни психични проблеми, които изискват професионална грижа и подкрепа.
