Как се използва радиацията при лечението на рак, без да се навреди на пациента?

Използването на радиация за лечение на рак крие риск от увреждане на здрави тъкани и органи в близост до тумора. За да се сведат до минимум вредите за пациентите по време на лечението на рак, се използват няколко техники и подхода:

1. Прецизно насочване: Усъвършенствани технологии за изображения, като компютърна томография и ЯМР, се използват за точно локализиране на тумора и картографиране на неговите граници. Това позволява на радиационните онколози да доставят високи дози радиация директно на тумора, като същевременно минимизират излагането на околните здрави тъкани.

2. Конформална лъчева терапия: Тази техника използва специализирано оборудване за оформяне на радиационния лъч точно според формата и местоположението на тумора. Това помага да се намали количеството радиация, което достига до здравата тъкан.

3. Лъчева терапия с модулирана интензивност (IMRT): IMRT включва използването на множество радиационни лъчи с различна интензивност. Чрез контролиране на интензитета на всеки лъч, радиационните онколози могат да доставят висока доза на тумора, като същевременно щадят околните тъкани.

4. Лъчева терапия, ръководена от образ (IGRT): IGRT използва технология за изображения по време на лечението, за да проследи позицията на тумора и да осигури точно доставяне на радиация. Това позволява всяко движение или промени в местоположението на тумора да бъдат отчетени по време на лечението.

5. Стереотактична лъчева терапия на тялото (SBRT): SBRT доставя висока доза радиация в една или няколко сесии на лечение. Това изисква прецизно позициониране на пациента и планиране на лечението, за да се гарантира точното доставяне на високи дози към тумора.

6. Брахитерапия: При брахитерапията радиоактивните източници се поставят директно в или близо до тумора. Това позволява целенасочено доставяне на радиация, за да се сведе до минимум увреждането на здравите тъкани.

7. Терапия с частици: Терапията с частици, като терапията с протонен лъч, използва заредени частици като протони или по-тежки йони, за да достави радиация по-прецизно към тумора, минимизирайки дозата за околните тъкани.

8. Радиационни сенсибилизатори и протектори: Някои лекарства могат да направят туморните клетки по-чувствителни към радиация, докато други могат да предпазят здравите тъкани от радиационно увреждане. Тези средства могат да се използват заедно с лъчева терапия, за да се подобри нейната ефективност и да се намалят страничните ефекти.

9. Планиране на лечението: Радиационните онколози работят в тясно сътрудничество с медицински физици и дозиметристи, за да планират внимателно и изчислят радиационните дози, ъгли и графици на лечение. Това гарантира оптимално доставяне на радиация към тумора, като същевременно минимизира излагането на здрави тъкани.

10. Мониторинг и последващи действия: Пациентите, подложени на лъчева терапия, се наблюдават внимателно за странични ефекти и промени в състоянието им. Редовните прегледи позволяват на здравния екип да оцени напредъка на лечението, да управлява страничните ефекти и да направи корекции в плана за лечение, ако е необходимо.

Чрез комбиниране на тези техники и подходи, радиационните онколози могат да предоставят ефективна лъчева терапия, като същевременно минимизират увреждането на здравите тъкани и намаляват риска от дългосрочни странични ефекти.