Защо панкреасът не се усвоява от собствените си ензими?
Панкреасът е решаващ орган, участващ в храносмилането, произвеждайки и отделяйки основни ензими за разграждане на въглехидрати, протеини и мазнини. Въпреки това, той е защитен от самосмилане чрез няколко механизма:
1. Компартментализация:Панкреасът съхранява своите храносмилателни ензими в неактивни форми, наречени зимогени, в рамките на специализирани отделения, наречени зимогенни гранули. Тези гранули предотвратяват контакта на ензимите с чувствителните тъкани на панкреаса, докато не бъдат освободени в храносмилателния тракт.
2. Проензими:Зимогените не се освобождават директно като активни ензими. Вместо това те се подлагат на допълнителна обработка и активиране, след като достигнат тънките черва. Ентеропептидазата, ензим, произвеждан от тънките черва, превръща неактивния трипсиноген в активен трипсин, който от своя страна активира други зимогени. Този процес на активиране се случва извън панкреаса, като минимизира риска от самосмилане.
3. Регулиране на секрецията:Освобождаването на панкреатични ензими е строго регулирано от хормони и невронни сигнали. Секрецията на ензими се стимулира само когато храната навлезе в тънките черва, което гарантира, че ензимите са достъпни за храносмилане и не присъстват във високи концентрации в панкреаса.
4. Секреция на бикарбонат:Панкреасът също отделя бикарбонатни йони заедно с храносмилателни ензими. Бикарбонатът помага за неутрализиране на киселинната среда в тънките черва, създадена от стомашните секрети от стомаха. Тази алкална среда е оптимална за активността на панкреатичните ензими и предпазва панкреаса от киселинно-медиирано увреждане.
5. Слузен слой:Панкреасът е облицован със слой слуз, който действа като защитна бариера. Този слузен слой предотвратява директния контакт между ензимите на панкреаса и деликатните тъкани на панкреаса, като допълнително минимизира риска от самосмилане.
Чрез тези механизми панкреасът ефективно предотвратява активирането на своите храносмилателни ензими в самия орган, осигурявайки собствената си защита и запазване, като същевременно ефективно изпълнява своите храносмилателни функции.
