Какви са характеристиките на раковите клетки?
- Неконтролиран растеж и пролиферация:Раковите клетки се делят и размножават бързо и неконтролируемо, образувайки тумори. Този растеж не се регулира от нормалните контроли на клетъчния цикъл и раковите клетки могат да продължат да се делят дори когато няма нужда от нови клетки.
- Инвазия и метастази:Раковите клетки имат способността да нахлуват и да се разпространяват в други части на тялото, процес, известен като метастази. Това се случва, когато раковите клетки се отделят от първичния тумор и навлязат в кръвния поток или лимфната система, пътувайки до други органи и тъкани, където могат да образуват нови тумори.
- Ангиогенеза:Раковите клетки насърчават образуването на нови кръвоносни съдове, процес, наречен ангиогенеза, който осигурява на тумора кислород и хранителни вещества, необходими за неговия растеж и оцеляване.
- Препрограмиран метаболизъм:Раковите клетки показват променен метаболизъм, често разчитайки на гликолиза (ферментация на глюкоза) за производство на енергия, дори в присъствието на кислород. Тази метаболитна промяна е известна като ефект на Варбург.
- Избягване на апоптоза:Апоптозата, известна още като програмирана клетъчна смърт, е нормален процес, при който клетките, които са увредени или вече не са необходими, се елиминират от тялото. Раковите клетки обаче често развиват механизми за избягване на апоптозата и продължават да оцеляват.
- Геномна нестабилност и мутации:Раковите клетки често имат генетични изменения и мутации в различни гени, което може да доведе до дисрегулация на клетъчния цикъл, растеж, апоптоза и други ключови клетъчни процеси. Тези генетични промени могат да бъдат придобити с течение на времето или наследени от родителите.
- Продължително пролиферативно сигнализиране:Раковите клетки имат дефекти в пътищата, които контролират клетъчния растеж и делене. Тези пътища, като пътищата PI3K/Akt/mTOR и RAS/MAPK, са конститутивно активирани в раковите клетки, насърчавайки клетъчния растеж, пролиферация и оцеляване.
- Нарушен имунен отговор:Раковите клетки могат да избегнат откриването и унищожаването от имунната система, която обикновено играе роля в разпознаването и елиминирането на анормалните клетки. Това избягване на имунитета може да възникне чрез различни механизми, като експресия на имуносупресивни молекули или понижаване на регулацията на молекули за имунно разпознаване.
- Туморна микросреда:Раковите клетки взаимодействат със заобикалящите ги стромални клетки, имунни клетки и извънклетъчната матрица, за да образуват сложна туморна микросреда. Тази микросреда може да повлияе на туморния растеж, прогресията и метастазите.
- Препрограмирана клетъчна идентичност:Раковите клетки често претърпяват промени в клетъчната си идентичност, придобивайки характеристики на стволови клетки или ембрионални клетки. Тази пластичност позволява на раковите клетки да се адаптират към различни среди и да устоят на терапиите.
- Анеуплоидия:Раковите клетки често проявяват анеуплоидия, състояние, при което броят на хромозомите не е кратен на нормалния диплоиден брой. Анеуплоидията може да допринесе за геномна нестабилност и да улесни придобиването на допълнителни мутации.
