Какво се обърка с нормалната клетка, когато стане ракова?

Няколко основни промени настъпват в нормалната клетка, когато тя се трансформира в ракова клетка. Тези промени нарушават редовния растеж, делене и взаимодействие на клетката със заобикалящата я среда, което води до неконтролиран растеж и други характеристики, свързани с рака. Ето някои ключови промени, които настъпват:

1. Дисрегулирано клетъчно делене:

- Обикновено клетките преминават през силно регулиран процес на клетъчно делене, за да поддържат растежа и възстановяването на тъканите. Раковите клетки губят тази регулация, като се делят бързо и неконтролируемо. Това води до натрупване на излишни клетки, образуващи тумор или злокачествен растеж.

2. Увреждане на ДНК и мутации:

- Генетичните мутации се натрупват в раковите клетки, нарушавайки 正常гените, участващи в клетъчното делене, растеж и други основни функции. Тези мутации могат да възникнат от различни фактори, включително токсини от околната среда, оксидативен стрес, радиация или грешки по време на репликацията на ДНК. Някои мутации възникват в гени, които играят решаваща роля в регулирането на клетъчния растеж и предотвратяването на развитието на рак, известни като онкогени и туморни супресорни гени.

3. Устойчива ангиогенеза:

- Ангиогенезата, образуването на нови кръвоносни съдове, е нормален процес от съществено значение за растежа и възстановяването на тъканите. Раковите клетки отвличат този процес, насърчавайки развитието на нови кръвоносни съдове, които доставят на тумора хранителни вещества и кислород, позволявайки непрекъснатия му растеж.

4. Загуба на апоптоза (програмирана клетъчна смърт):

- Апоптозата е програмиран механизъм за самоунищожение за елиминиране на повредени или ненужни клетки. Раковите клетки избягват апоптозата, което им позволява да оцелеят по-дълго и да се натрупват в тялото.

5. Инвазия и метастази:

- Раковите клетки развиват способността да нахлуват в околните тъкани, пробивайки нормалните бариери, които ограничават здравите клетки до определените им области. Освен това, някои ракови клетки стават способни да се разпространяват в отдалечени места чрез процеса на метастази, образувайки вторични тумори.

6. Препрограмиран метаболизъм:

- Раковите клетки променят своя метаболизъм, за да отговорят на нуждите си от енергия и растеж. Те пренастройват метаболитните си пътища, като често проявяват предпочитание към генериране на енергия чрез гликолиза, дори в присъствието на достатъчно кислород (известен като "ефекта на Варбург").

7. Избягване на имунната система:

- Раковите клетки могат да избегнат откриването и унищожаването от имунната система чрез различни механизми. Те могат да експресират молекули, които ги карат да изглеждат подобни на нормалните клетки или да потискат активността на имунните клетки, които обикновено биха ги насочили и елиминирали.

8. Препрограмирана клетъчна идентичност:

- В някои случаи раковите клетки могат да претърпят промени в тяхната клетъчна идентичност, известни като епителен-мезенхимален преход (EMT). Това им позволява да загубят типичните си епителни характеристики и да придобият способността да мигрират и нахлуват като мезенхимни клетки.

Тези промени нарушават нормалните клетъчни процеси, което в крайна сметка води до неконтролиран растеж, инвазия и разпространение на ракови клетки, което в крайна сметка допринася за сложната и многостранна природа на рака.