Как змията смила плячката си?
1. Поглъщане: Змиите имат силно гъвкави челюсти и разширяваща се уста, което им позволява да поглъщат плячка, която може да бъде няколко пъти по-широка от собствената им глава. Обикновено започват първо да поглъщат главата на плячката, като използват насочените назад зъби, за да хванат и изтеглят плячката в устата си.
2. Езофагеални мускули: След като плячката е в устата на змията, езофагеалните мускули започват да се свиват, избутвайки плячката по-надолу по хранопровода. Тези мускули са мощни и могат да упражняват значителна сила за придвижване на храната по храносмилателния тракт.
3. Стомашни киселини: Стомахът на змията съдържа мощни храносмилателни ензими и солна киселина, които помагат за разграждането на плячката. За разлика от много други животни, змиите не дъвчат храната си. Вместо това те разчитат на тези храносмилателни сокове за разтваряне и частично втечняване на тъканите на плячката.
4. Храносмилане: Докато плячката се движи през храносмилателната система на змията, тя продължава да се разгражда от ензимите и киселините. Черният дроб и панкреасът на змията отделят допълнителни ензими и храносмилателни сокове, които подпомагат разграждането на протеини, мазнини и въглехидрати.
5. Усвояване: Усвоените хранителни вещества се абсорбират през стените на червата на змията. Тънкото черво, което е относително дълго при змиите, е отговорно за по-голямата част от усвояването на хранителните вещества. Специализирани структури, наречени вили и микровласинки, увеличават повърхността на червата, улеснявайки ефективното усвояване.
6. Регургитация: Ако змията срещне трудности при храносмилането на особено голяма или предизвикателна плячка, тя може да я повърне. Регургитацията е процес на връщане на несмляната храна обратно през хранопровода и устата.
7. Екреция: Неразградените останки от плячката, като кости, коса и пера, в крайна сметка се изхвърлят през клоаката на змията, която е общ отвор за храносмилателния, пикочния и репродуктивния тракт.
Струва си да се отбележи, че храносмилането на змиите може да бъде относително бавен процес, в зависимост от размера на плячката и метаболизма на змията. Някои змии могат да отнемат няколко дни или дори седмици, за да усвоят напълно голямо хранене.
Способността на змиите да поглъщат и смилат цяла плячка е основна адаптация, която им позволява да оцелеят в естествената си среда. Това им позволява да консумират големи количества храна наведнъж и след това да издържат дълги периоди без да ядат, стига да имат голяма плячка за храносмилане.
