Трябва ли да се остави торбичката с катетър, след като човек може да се изпразни, тъй като вярвам, че ще му причини повече щети и ще му попречи да се върне към нормалното уриниране?

Дали да оставите торбичката с катетър, след като човек може да се изпразни, зависи от няколко фактора и трябва да се определи от медицински специалист. Ето някои съображения:

1. Задръжка на урина: Ако лицето има затруднения при пълното изпразване на пикочния си мехур (задръжка на урина), може да се наложи да оставите торбата на катетъра на място, за да избегнете прекомерно разтягане на пикочния мехур, което може да причини увреждане на мускулите на пикочния мехур.

2. Непълно изпразване на пикочния мехур: Ако лицето не може да изпразни напълно пикочния си мехур без катетъра, поддържането на катетъра на място помага да се осигури адекватен дренаж на пикочния мехур и да се предотвратят инфекции на пикочните пътища (UTI).

3. Следоперативни грижи: В някои случаи, след определени операции или медицински процедури, може временно да се остави катетър, за да се наблюдава отделянето на урина и да се улесни заздравяването.

4. Уретрална стриктура: Ако лицето има уретрална стриктура (стеснение на уретрата), катетърът може да е необходим, за да се заобиколи препятствието и да се позволи на урината да тече свободно.

5. Комфорт на пациента: Ако лицето изпитва дискомфорт или болка при уриниране, катетърната торба може да осигури облекчение, като осигури непрекъснат дренаж.

6. Мобилност и независимост: Ако лицето има ограничена подвижност или не може да се движи самостоятелно, торбичката за катетър може да предложи удобство и да предотврати инциденти.

Въпреки че има опасения, че продължителната катетеризация може да доведе до свързани с катетъра инфекции на пикочните пътища (CAUTI) и други усложнения, здравният екип ще предприеме подходящи мерки за минимизиране на тези рискове, като поддържане на стерилна техника, правилна грижа за катетъра и редовно наблюдение.

Поради това решението да оставите катетърната торба или да я премахнете трябва да бъде взето след консултация със здравен специалист, като се има предвид конкретното медицинско състояние на индивида, напредъкът на възстановяването и цялостното благосъстояние. Това помага да се балансират потенциалните рискове и ползи и се цели възможно най-добрият резултат за пациента.