Какво представлява доксорубицин?
Доксорубицин действа чрез интеркалиране на ДНК и инхибиране на топоизомераза II, които са от съществено значение за репликацията и транскрипцията на ДНК.
Клинична употреба:
Доксорубицин обикновено се използва в комбинация с други химиотерапевтични средства като част от режим с множество лекарства. Някои конкретни примери за използването му включват:
* Рак на гърдата: Доксорубицин често се използва в комбинация с циклофосфамид и флуороурацил (режим AC или FAC) като неоадювантна терапия (преди операция) или адювантна терапия (след операция) за локално напреднал или високорисков рак на гърдата. Може да се използва и в комбинация с други средства, като паклитаксел, доцетаксел или трастузумаб, при метастатичен рак на гърдата.
* Рак на пикочния мехур: Доксорубицин обикновено се използва в комбинация с цисплатин и метотрексат (режим на CMV) за лечение на напреднал или метастатичен рак на пикочния мехур.
* Лимфом на Ходжкин: Доксорубицин често се използва в комбинация с блеомицин, винбластин и дакарбазин (режим ABVD) за лечение на лимфома на Ходжкин.
* Неходжкинов лимфом: Доксорубицин може да се използва в комбинация с други средства, като циклофосфамид, винкристин и преднизон (схема CHOP), за лечение на агресивен неходжкинов лимфом.
Доксорубицин се прилага интравенозно (IV) за период от няколко минути до часове. Дозата и продължителността на лечението зависят от конкретния вид рак, който се лекува, общото здравословно състояние на пациента и други фактори.