Какво е алогенна трансплантация?
1. Съпоставяне на донор и реципиент:
- При алогенна трансплантация стволовите клетки или костен мозък идват от донор, който не е генетично идентичен с реципиента. Това означава, че донорът и реципиентът имат различни маркери за човешки левкоцитни антигени (HLA), които са протеини на повърхността на клетките, които помагат на имунната система да прави разлика между „свои“ и „не-собствени“.
2. Избор на донор:
- Донорът обикновено е брат или сестра или тясно свързан член на семейството, който има сходни HLA маркери като реципиента. В случаите, когато не е наличен подходящ свързан донор, може да се извърши търсене за намиране на несвързан донор от регистър на потенциални донори.
3. Кондиционен режим:
- Преди трансплантацията реципиентът се подлага на режим на кондициониране, който може да включва химиотерапия, лъчева терапия или и двете. Този режим помага за елиминирането на останалия болен костен мозък и отслабва имунната система на реципиента, за да намали риска от отхвърляне на донорните клетки.
4. Събиране на стволови клетки/костен мозък:
- Стволовите клетки или костният мозък се събират от донора чрез процедура, наречена афереза или събиране на костен мозък. При аферезата стволовите клетки се събират от кръвта на донора, докато при събирането на костен мозък стволовите клетки се извличат от тазобедрените кости на донора.
5. Вливане на донорни клетки:
- Събраните стволови клетки или костен мозък от донора след това се вливат в кръвния поток на реципиента чрез интравенозна линия. Тези донорни клетки пътуват до костния мозък на реципиента и започват да произвеждат нови здрави кръвни клетки.
6. Присаждане:
- Процесът, при който донорните клетки се установяват в костния мозък на реципиента и започват да произвеждат кръвни клетки, се нарича присаждане. Обикновено отнема няколко седмици, за да настъпи присаждане.
7. Грижи след трансплантация:
- След трансплантацията реципиентът ще получава постоянни медицински грижи и наблюдение за справяне с всякакви усложнения, предотвратяване на инфекции и проследяване на напредъка на присаждането. Това може да включва редовни кръвни изследвания, лекарства за управление на имунните реакции или предотвратяване на реакцията на присадка срещу гостоприемник (GVHD) и поддържащи грижи за поддържане на цялостното здраве.
8. Болест на присадката срещу приемника (GVHD):
- GVHD е потенциално усложнение на алогенните трансплантации, при които имунните клетки на донора разпознават тъканите на реципиента като чужди и ги атакуват. GVHD може да засегне различни органи и тъкани и тежестта му може да варира от лека до животозастрашаваща.
Алогенните трансплантации се извършват за лечение на различни заболявания и състояния, свързани с кръвта, включително левкемия, лимфом, сърповидно-клетъчна болест, апластична анемия и имунни дефицити. Успехът на алогенната трансплантация зависи от фактори като съвместимостта между донора и реципиента, основното медицинско състояние и цялостното здраве на реципиента.
- Каква е разликата между имплантационното кървене и менструалния период?
- Защо момичетата имат обърнати зърна?
- Може ли да имате имплантационно кървене седмица след цикъл?
- Мразя да нося сутиени защо са толкова неудобни?
- Какво е значението на гестационния сак с ниска имплантация?
- Странно ли е да носите сутиен без презрамки за повече яснота?