Какво е церебрална кавернозна малформация?

Церебрална кавернозна малформация (CCM), известна също като кавернозна ангиома, е рядко, но сериозно неврологично състояние, характеризиращо се с образуването на необичайни, разширени кръвоносни съдове, наречени кавернозни малформации, в мозъка. Тези малформации са съставени от групи от тънкостенни, крехки капиляри, които позволяват на кръвта да изтича и да се натрупва в околната мозъчна тъкан. CCM могат да се появят навсякъде в мозъка, но най-често се намират във фронталния, темпоралния и париеталния лоб.

CCMs обикновено се диагностицират въз основа на сканиране с магнитен резонанс (MRI), което може да открие наличието и местоположението на малформациите. Симптомите, свързани с CCM, варират в зависимост от местоположението, размера и броя на малформациите. Някои хора могат да изпитат леки симптоми или да нямат никакви симптоми, докато други могат да изпитат по-тежки симптоми, като гърчове, главоболие, слабост, изтръпване или затруднено говорене или разбиране на речта.

Точната причина за CCMs е неизвестна, но се смята, че се причиняват от комбинация от генетични фактори и фактори на околната среда. Наследствени мутации в специфични гени, като CCM1, CCM2 и CCM3, са идентифицирани при някои индивиди с CCM. Тези мутации могат да се предават от родители на деца, увеличавайки риска от развитие на CCM в семейства с анамнеза за заболяването.

Възможностите за лечение на CCMs зависят от тежестта на симптомите и цялостното здраве на индивида. В много случаи CCM, които не причиняват никакви симптоми, може да не изискват лечение. Въпреки това, хирургично отстраняване, емболизация (блокиране на кръвоносните съдове, доставящи малформацията) и радиохирургия могат да се обмислят за CCM, които причиняват симптоми или са изложени на риск от разкъсване.

Прогнозата за индивиди с CCMs варира в зависимост от местоположението и размера на малформацията(ите), както и наличието на подходящо лечение. Докато CCM могат да причинят сериозни усложнения, като гърчове, инсулти и когнитивни затруднения, ранната диагностика и правилното управление могат да подобрят резултатите и да предотвратят дългосрочни неврологични дефицити.