Етични ли са изпитанията за заразяване на хора с COVID-19?
Етиката на изпитванията за заразяване с хора с COVID-19 е широко обсъждана. Поддръжниците на такива изпитания твърдят, че те са необходими за ускоряване на разработването на ефективни ваксини и лечения. Те посочват, че проучванията върху животни могат да предоставят само ограничена информация за това как COVID-19 ще засегне хората и че клиничните изпитвания, включващи здрави доброволци, са от съществено значение за оценка на безопасността и ефикасността на потенциалните лечения.
Противниците на опитите за инфекция при хора твърдят, че те са неетични, тъй като излагат здрави индивиди на риск от сериозно заболяване или смърт. Те също така твърдят, че е възможно да се разработят ефективни ваксини и лечения, без да се прибягва до опити с хора. Някои алтернативни методи включват:
* Опити с животни: Животинските модели могат да предоставят ценна информация за безопасността и ефикасността на потенциалните лечения. Например проучванията върху животни са помогнали да се идентифицират ефективни лечения за други коронавируси, като SARS и MERS.
* Ин витро проучвания: Изследванията in vitro могат да се използват за тестване на активността на потенциални лечения срещу вируса COVID-19. Тези изследвания могат да се провеждат в клетъчни култури или с помощта на животински модели.
* Клинични изпитвания върху хора: Клиничните изпитвания включват тестване на потенциални лечения при хора, които вече са били заразени с COVID-19. Тези изпитвания могат да предоставят ценна информация за безопасността и ефикасността на лечението в реална среда.
В крайна сметка решението дали да се проведат изпитания с COVID-19 върху хора е сложно и трябва да се взема за всеки отделен случай. Подобни решения изискват внимателно обмисляне на етичните последици, както и на потенциалните ползи и рискове от такива изпитвания.
