Каква е историята на лейкопласта?

1920: Ърл Диксън, купувач на памук за Johnson &Johnson, създава проста превръзка, за да помогне на жена си да превърже честите си порязвания и изгаряния. Той прикрепя малко парче марля към лента от самозалепваща се лента и лейкопластът се ражда.

1921: Johnson &Johnson започва да продава лейкопластири на потребителите. Продуктът постига незабавен успех и до края на годината са продадени над 3 милиона кутии.

1924: Пластирите се въвеждат в Европа и бързо стават популярни и там.

1930: Johnson &Johnson представя първия водоустойчив пластир.

1942: По време на Втората световна война лейкопластите се използват масово от военните. Те се използват и от цивилни за лечение на рани, причинени от въздушни нападения.

1950: В Япония се въвеждат лейкопластири.

1960: Johnson &Johnson представя първата лейкопласт с антибиотичен мехлем.

1970: В Китай се въвеждат лейкопластири.

1980: Johnson &Johnson представя първата лейкопласт с болкоуспокояващо средство.

1990: В Русия се въвеждат лейкопластири.

2000: Johnson &Johnson представя първия пластир със слънцезащитен крем.

2010: В Индия се въвеждат лейкопластири.

2020: Лепила се продават в над 100 страни по света. Те са най-популярните адхезивни превръзки на пазара и са помогнали за лечението на милиони наранявания през годините.

Днес лейкопластите се използват от хора от всички възрасти за различни цели. Те са основна част от всеки комплект за първа помощ и са удобен начин за лечение на малки порязвания, ожулвания и изгаряния.