Трябва ли медицинската сестра в хосписа да говори с пациента за починал?

Медицинските сестри в хосписа играят решаваща роля в предоставянето на емоционална и духовна подкрепа на пациентите и техните семейства по време на пътуването в края на живота им. Въпреки че говоренето за смърт може да бъде предизвикателство, съществена част от хосписните грижи е да се гарантира, че желанията и притесненията на пациента са разгледани и че той получава необходимата подкрепа. Ето как сестрите в хосписа подхождат към разговорите за смъртта:

1. Зачитане на индивидуалните предпочитания:

Медицинските сестри в хосписа започват с оценка на предпочитанията на пациента и готовността му за обсъждане на смъртта. Някои пациенти може да са готови да говорят за това, докато други може да имат нужда от време, за да обработят емоциите си. Сестрата зачита желанията и темпото на пациента.

2. Чувствителен подход:

Медицинските сестри в хосписа започват разговори за смъртта по чувствителен и състрадателен начин. Те използват нежен и съпричастен език, като избягват медицински жаргон и термини, които могат да причинят дистрес.

3. Справяне със страховете и притесненията:

По време на тези разговори медицинските сестри в хосписа се фокусират върху справянето със страховете и притесненията на пациента относно смъртта. Те предоставят информация, отговарят на въпроси и предлагат емоционална подкрепа, за да помогнат за облекчаване на тревогите.

4. Насърчаване на отворена комуникация:

Медицинската сестра насърчава откритата комуникация, като създава безопасна и подкрепяща среда, в която пациентът се чувства комфортно да изразява своите мисли и чувства относно смъртта. Те слушат активно и без преценка.

5. Духовна подкрепа:

Много медицински сестри в хосписа имат обучение по духовни грижи. Те могат да осигурят духовна подкрепа, като изследват вярванията и ценностите на пациента, отправят молитви или улесняват религиозни ритуали, ако пациентът желае.

6. Предварително планиране на грижите:

Разговорите за смъртта често водят до дискусии относно предварителното планиране на грижите. Медицинските сестри в хосписа помагат на пациентите да документират желанията си относно медицинско лечение и решения за грижи в края на живота.

7. Семейно участие:

Медицинските сестри в хосписа също така включват членове на семейството на пациента или близки в тези дискусии, като ги насърчават да участват и да изразят чувствата си.

8. Подкрепа при скръб и загуба:

Медицинските сестри в хосписа осигуряват подкрепа по време на процеса на скръб, както преди, така и след смъртта на пациента. Те предлагат ресурси и стратегии за справяне със загубата.

9. Сътрудничество с други професионалисти:

Медицинските сестри в хосписа си сътрудничат с други членове на интердисциплинарния екип, като социални работници, свещеници и съветници, за да осигурят цялостна подкрепа на пациента и семейството му.

10. Професионални граници:

Медицинските сестри в хосписа поддържат професионални граници, докато участват в тези чувствителни разговори. Те се фокусират върху подкрепата на пациента и семейството му, като същевременно избягват лични мнения или преценки.

Като цяло медицинските сестри в хосписа играят жизненоважна роля в подпомагането на пациентите и техните семейства да се справят с трудните емоции около смъртта. Подхождайки към разговорите с чувствителност, състрадание и уважение, те осигуряват съществена подкрепа в това предизвикателно време.