Какъв е утилитарният възглед за дизайнерските бебета?
Утилитаризмът е етична теория, която твърди, че най-доброто морално действие е това, което максимизира полезността (т.е. цялостното благополучие или щастие) за всички засегнати индивиди. От утилитарна гледна точка, създаването и използването на дизайнерски бебета може да се разглежда като морално допустимо или дори желателно, в зависимост от конкретните обстоятелства и резултати от всеки случай.
Ето някои фактори, които утилитаристът може да вземе предвид, когато оценява етиката на дизайнерските бебета:
1. Общо благосъстояние: Утилитаризмът се фокусира върху максимизирането на цялостното благосъстояние, така че основното съображение би било дали дизайнерските бебета ще доведат до нетно увеличение на щастието и благосъстоянието за участващите индивиди и обществото като цяло. Това може да включва фактори като подобрено здраве, по-големи възможности и намалено страдание.
2. Автономия и съгласие: Утилитаризмът също цени индивидуалната автономия и способността да се прави избор. Следователно съгласието и предпочитанията на бъдещите родители и потенциалните деца (когато достигнат подходяща възраст) трябва да се зачитат. Това включва правото на избор дали да се използват или не генетични технологии и специфичните черти или характеристики, които да бъдат избрани.
3. Социална справедливост и равенство: Утилитаризмът се стреми да насърчава справедливост и равни възможности за всички. Следователно би било от съществено значение да се обмисли дали дизайнерските бебета могат да доведат до увеличаване на социалното неравенство или да изострят съществуващите различия. Трябва да се вземат мерки, за да се гарантира, че ползите от генетичните технологии са достъпни и справедливи за всички сегменти на обществото.
4. Дългосрочни последици: Утилитаризмът гледа дългосрочно на последствията от действията. Би било важно да се разгледат потенциалните дългосрочни ефекти на дизайнерските бебета върху генофонда, човешкото разнообразие и бъдещето на обществото като цяло. Това включва оценка на нежеланите последствия и потенциалните рискове, свързани с генетичните модификации.
5. Алтернативни средства: Утилитаризмът също обмисля дали има алтернативни средства за постигане на същите или по-добри резултати, без да се прибягва до дизайнерски бебета. Например, инвестирането в цялостни системи за здравеопазване, образование и социална подкрепа би могло потенциално да се справи с много от притесненията, които някои хора имат с дизайнерските бебета.
Въз основа на тези съображения един утилитарист може да заключи, че дизайнерските бебета са етично приемливи в определени ситуации, като например за предотвратяване на сериозни заболявания или увреждания или за подобряване на определени черти, които се считат за полезни за индивидите и обществото. Те обаче биха подчертали също значението на предпазните мерки за защита на индивидуалните права, насърчаване на социалната справедливост и смекчаване на всякакви потенциални отрицателни последици.
Струва си да се отбележи, че утилитаризмът е само една етична рамка за разглеждане на етиката на дизайнерските бебета. Различните етични теории и гледни точки могат да доведат до различни заключения. В крайна сметка етичната оценка на дизайнерските бебета е сложен и многостранен въпрос, който изисква внимателно разглеждане и публичен дискурс с участието на различни заинтересовани страни.
