Как са говорили хората през 14 век?
Английският език е в преходен период през 14 век. Англосаксонското влияние беше все още силно и езикът беше силно променлив. Норманското нашествие обаче е донесло и френски влияния и развитието на английския език започва да придобива по-модерна форма.
Ето някои от основните характеристики на английския през 14 век:
- Произношение :Произношението на английския език е било различно през 14 век, отколкото днес. Например буквата „w“ се произнасяше като „v“, а буквата „th“ се произнасяше като „dh“.
- Речник :Речникът на английския също е бил различен през 14 век. Много думи, които използваме днес, не са били използвани изобщо или са имали различни значения. Например думата "гей" означаваше "безгрижен" или "щастлив".
- Граматика :Граматиката на английския също е била различна през 14 век. Например, обичайно е да се използват двойни отрицания и глаголът да се поставя в края на изречението.
Въпреки тези различия, английският през 14 век все още е бил разбираем за говорещите съвременен английски. Езикът беше в процес на развитие, но все още беше до голяма степен същият език, който говорим днес.
Освен че претърпя промяна, английският съществуваше регионално в своите говорими форми. Това са някои примери за регионализми в средноанглийски:
- Северен среден английски:
- ‘k’ се произнася като ‘ch’, напр. kirk <църква
- ‘-и’ окончание за сегашно причастие, напр. singand/singande <пеене
- „а“ често се произнася като „о“, напр. вода
- Южен среден английски:
- Произношение на „oo“ като „oa“, напр. крак
- „v“, произнасяно като „f“, напр. vurst <първи
- средноанглийски от Мидланд:
- „v“ се произнася като „v“
- Произношение на „oo“ като „o“, напр. луна <моне
- ‘en’ окончание за сегашно причастие, напр. singen
