Какво е неподвижност?

Неподвижността е състояние на невъзможност да се движите или да бъдете преместени. Може да бъде причинено от различни фактори, включително физическо нараняване, заболяване или психологическа травма. Неподвижността може да окаже значително влияние върху качеството на живот на дадено лице, ограничавайки способността му да извършва ежедневни дейности и да участва в социални взаимодействия.

Има много различни видове неподвижност, всяка със своите уникални причини и последствия. Някои от най-често срещаните видове неподвижност включват:

* Парализа: Парализата е пълна загуба на мускулна функция в част от тялото. Може да бъде причинено от увреждане на гръбначния мозък, мозъка или периферните нерви. Парализата може да бъде временна или постоянна и може да варира по тежест от лека до пълна.

* Почивка на легло: Почивката на легло е вид неподвижност, която се предписва от лекар за различни медицински състояния, като операция, нараняване или заболяване. Почивката на легло може да бъде пълна или частична и може да продължи от няколко дни до няколко седмици.

* Имобилизация: Имобилизацията е процес на предотвратяване на движението на част от тялото, обикновено с помощта на гипс, скоба или шина. Имобилизацията често се използва за лечение на наранявания, като фрактури, изкълчвания или навяхвания.

* Психологическа неподвижност: Психологическата неподвижност е състояние на невъзможност за предприемане на действия в отговор на заплаха. Това е често срещан симптом на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и други разстройства, свързани с травма. Психологическата неподвижност може да затрудни хората да се справят със стреса и може да доведе до проблеми с взаимоотношенията, работата и ежедневието.

Неподвижността може да окаже значително влияние върху физическото и психическото здраве на човека. Физическите усложнения на неподвижността могат да включват мускулна атрофия, скованост на ставите, язви под налягане и кръвни съсиреци. Усложненията на психичното здраве на неподвижността могат да включват депресия, тревожност и социална изолация.

Лечението на обездвижването зависи от основната причина. В някои случаи неподвижността може да е временна и да отшуми с времето. В други случаи неподвижността може да бъде постоянна и да изисква непрекъснато лечение. Възможностите за лечение могат да включват физиотерапия, трудова терапия, управление на болката и психологическа терапия.