Как се произвежда химус?
1. Дъвкане и слюноотделяне :
- Процесът на дъвчене разгражда храната на по-малки парчета, увеличавайки нейната повърхност за ефективно ензимно действие.
- Едновременно с това слюнчените жлези отделят слюнка, която съдържа слюнчена амилаза (ензим) и слуз.
- Слюнчената амилаза започва химическото смилане на въглехидратите, разграждайки сложните въглехидрати като нишестета до по-прости захари.
- Слузта действа като лубрикант, което улеснява преминаването на храната през хранопровода.
2. Стомашна фаза :
- Сдъвканата и частично смляна храна, сега наричана болус, пътува надолу по хранопровода и навлиза в стомаха.
- Стомахът отделя стомашни сокове, които включват солна киселина (HCl) и ензима пепсин.
- HCl създава кисела среда, която убива бактериите и денатурира хранителните протеини, което ги прави по-податливи на ензимно разграждане.
- Пепсинът е протеаза, която разгражда протеините на по-малки пептидни фрагменти и аминокиселини.
3. Разбиване и смесване :
- Стомашните мускули претърпяват процес, известен като разбиване или перисталтика.
- Тези ритмични контракции смесват храната старателно с храносмилателните ензими, превръщайки частично усвоената смес в полутечно вещество, наречено химус.
- Мускулните контракции също спомагат за задвижването на химуса към тънките черва за по-нататъшно смилане и усвояване.
В обобщение, химусът е полутечният продукт, който е резултат от механичното разграждане на храната в устата и химичното разграждане на въглехидратите и протеините в стомаха. Това е решаващ междинен етап в храносмилателния процес, преди химусът да се премести в тънките черва за по-нататъшна обработка и усвояване на хранителни вещества.
