Какво помага да защитите тялото си от инфекции?
- *Бели кръвни клетки: *
- Неутрофили: Това са най-разпространеният тип бели кръвни клетки и действат като първа защитна линия на тялото срещу инфекция. Те поглъщат и унищожават чужди частици и патогени.
- Лимфоцити: Лимфоцитите са специализирани бели кръвни клетки, които играят решаваща роля в адаптивните имунни отговори. Има два основни вида:
- B клетки: В-клетките произвеждат антитела, които специфично се насочват и помагат за унищожаването на антигени, които са чужди вещества, които могат да причинят инфекция или заболяване.
- T клетки: Т клетките помагат за идентифицирането и унищожаването на заразените клетки и също така улесняват активирането на В клетки и други имунни клетки.
- *Естествени клетки убийци: *
- Тези клетки могат да откриват и убиват заразени с вируси клетки или ракови клетки без предварително излагане на тези специфични патогени. Те играят решаваща роля във вродените имунни реакции.
- *Фагоцити: *
- Това са клетки, които поглъщат и унищожават чужди частици, микроорганизми и клетъчни остатъци. Те включват неутрофили, макрофаги и дендритни клетки.
- *Антитела (известни също като имуноглобулини): *
- Антителата са протеини, произведени от В-клетки, които специфично се свързват и помагат за неутрализиране на патогени или токсини.
- *Допълва: *
- Комплементите са група протеини, които работят с антитела, за да подобрят защитата срещу инфекции. Те помагат за унищожаването на патогени, като образуват пори в клетъчните им мембрани, което води до клетъчна смърт.
- *Цитокини: *
- Цитокините са сигнални молекули, които се произвеждат от имунните клетки и помагат за координирането на имунните отговори. Те улесняват комуникацията между имунните клетки и регулират дейността им.
В допълнение към тези компоненти, физическите бариери като кожата и лигавиците, както и киселинната среда на стомаха, помагат да се предотврати навлизането на вредни микроорганизми.
Имунната система непрекъснато работи, за да защити тялото ви от огромен набор от патогени и заплахи. Способността му да се адаптира и запомня минали инфекции позволява по-бързи и по-ефективни реакции при последващи експозиции.
