Кога хората разбраха, че микробите причиняват болести?

1675-1683:Антони ван Льовенхук наблюдава микроорганизми

- С помощта на микроскопа, който сам е построил, холандският учен Антони ван Льовенхук наблюдава и скицира "животни" в езерна вода, дъждовна вода, слюнка, изпражнения и други проби, като става един от първите, които наблюдават микроорганизми.

1796:Експериментите за ваксиниране на Едуард Дженър

- Английският лекар Едуард Дженър забеляза, че доачките, които са били изложени на кравешка шарка, лека болест, са по някакъв начин защитени от заразяване с по-тежката едра шарка.

Използвайки мехури от кравешка шарка, той успешно ваксинира младо момче срещу едра шарка, демонстрирайки принципа на ваксинацията.

1847:Игнац Земелвайс и родилната треска

- Унгарският лекар Игнац Земелвайс намали смъртността от родилна треска почти до нула, като наложи стриктни протоколи за миене на ръцете от медицинския персонал в родилните отделения, което предполага, че невидими замърсители по ръцете на здравните специалисти причиняват инфекции.

1857-1862:Зародишната теория на Луи Пастьор за ферментацията и болестта

- Френският учен Луи Пастьор провежда серия от експерименти, показващи, че микроорганизмите причиняват ферментация и че растежът на микроорганизмите може да бъде инхибиран чрез нагряване. Той предположи, че инфекциите се причиняват от специфични организми, а не от спонтанно генериране.

1867-1876:Антисептичната хирургия на Джоузеф Листър

- Въз основа на работата на Пастьор, британският хирург Джоузеф Листър въвежда антисептични техники за предотвратяване на инфекции по време на хирургични процедури. Неговите методи значително намаляват следоперативните инфекции и хирургическата смъртност.

1876-1884:Постулатите на Робърт Кох и техниките за чиста култура

- Германският лекар Робърт Кох разработи набор от критерии, известни като постулати на Кох, за да установи причинно-следствената връзка между специфични микроорганизми и специфични заболявания. Той също така е пионер в техниките за чиста култура за изолиране и изследване на специфични бактерии и техните инфекциозни свойства.

1928:Александър Флеминг и пеницилин

- Докато работи върху грипния вирус, шотландският биолог Александър Флеминг случайно открива, че плесента Penicillium notatum произвежда вещество, което може да убива бактериите. Това откритие проправи пътя за разработването на пеницилин и други антибиотици.