Каква е основата на имунологичната памет?
1. Разпознаване на антиген:
По време на инфекция антиген-представящите клетки (APC) улавят и представят антигени, получени от патогени, на имунните клетки. Тези антигени се разпознават от В клетки и Т клетки, които се активират и пролиферират.
2. Образуване на В клетки на паметта:
Активираните В клетки се диференцират в плазмени клетки, които произвеждат антитела, специфични за антигена. Някои В клетки се развиват допълнително в В клетки на паметта. Тези клетки имат дълъг живот и остават в тялото след изчистване на инфекцията.
3. Образуване на Т клетки на паметта:
Активираните Т клетки също пораждат Т клетки на паметта. Има два основни типа Т клетки на паметта:Т клетки на централната памет (Tcm) и Т клетки на ефекторната памет (Tem). Tcm клетките се намират в лимфоидните тъкани, докато Tem клетките циркулират в тялото, осигурявайки бързи имунни реакции.
4. Повторно излагане на антиген:
При повторно излагане на същия патоген В-клетките на паметта и Т-клетките на паметта бързо разпознават антигена. Това разпознаване предизвиква бърз и силен имунен отговор.
5. Производство на антитела и клетъчно-медииран имунитет:
В клетките на паметта бързо се диференцират в произвеждащи антитела плазмени клетки при повторно излагане на антигена. Тези антитела неутрализират патогена, предотвратявайки инфекцията. Т-клетките на паметта могат директно да унищожат заразените клетки или да активират други имунни клетки, за да елиминират патогена.
6. Усилващ ефект:
Последващите срещи със същия патоген допълнително засилват имунологичната памет. Това е известно като бустер ефект. Всяка следваща експозиция води до по-бърз и силен имунен отговор, осигуряващ по-добра защита срещу патогена.
Имунологичната памет е от решаващо значение за дългосрочния имунитет и защита срещу инфекции. Той позволява на имунната система да реагира бързо и ефективно на срещани преди това патогени, предотвратявайки или минимизирайки тежестта на последващи инфекции.
