Как беше открит ХИВ?
Вирусът на човешката имунна недостатъчност (HIV), вирусът, който причинява синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН), е признат за едно от най-значимите глобални здравни предизвикателства в съвременната история. Неговото откритие и последващото разбиране промениха фундаментално областите на медицината, общественото здраве и самото общество. Ето кратък преглед на това как е открит ХИВ:
Ранни наблюдения: В началото на 1980 г. групи от необичайни опортюнистични инфекции и редки видове рак, като саркома на Капоши и пневмония, причинена от Pneumocystis jirovecii (PCP), бяха наблюдавани сред преди това здрави млади гей мъже в Съединените щати и Европа. Тези случаи се противопоставиха на типичните модели и първоначално озадачиха медицинската общност.
Идентифициране на нов ретровирус: През 1983 г. екип, ръководен от френските вирусолози Люк Монтание, Франсоаз Баре-Синуси и Жан-Клод Шерман от Института Пастьор в Париж, изолира нов ретровирус от биопсия на лимфен възел на пациент с лимфаденопатичен синдром (LAS), състояние, което по-късно става признат за един от ранните симптоми на HIV инфекция. Вирусът е наречен вирус, свързан с лимфаденопатия (LAV).
Независимо откриване и потвърждение: Приблизително по същото време изследователски екип, ръководен от американския вирусолог Робърт Гало от Националния институт по рака (NCI) в Бетесда, Мериленд, също изследва възможната вирусна етиология на СПИН. През 1984 г. екипът на Гало докладва за изолирането на вирус, който те нарекоха човешки Т-лимфотропен вирус тип III (HTLV-III), от пациенти със СПИН и състояния преди СПИН.
Спор относно произхода на вируса: Първоначално имаше спор между френски и американски изследователски екипи за това на кого да се припише откриването на вируса ХИВ. Въпреки това последвалите генетични анализи разкриха, че вирусите, изолирани от двете групи, са много сходни, ако не и идентични. В крайна сметка през 1987 г. Международният комитет по таксономия на вирусите (ICTV) определи вируса като човешки имунодефицитен вирус (HIV).
Идентифициране на HIV-1 и HIV-2: Допълнителни изследвания доведоха до идентифицирането на два различни щама на ХИВ:ХИВ-1 и ХИВ-2. ХИВ-1 е по-широко разпространеният и агресивен щам, отговорен за по-голямата част от ХИВ инфекциите по света. HIV-2 е по-рядко срещан и се среща предимно в Западна Африка.
Продължаващи изследвания и напредък: След откриването му, обширни изследователски усилия са посветени на разбирането на ХИВ, неговото предаване, патогенеза и лечение. Разработването на ефективни антиретровирусни терапии (АРТ) превърна ХИВ инфекцията от терминално заболяване в управляемо хронично състояние. Изследванията обаче продължават да се фокусират върху разработването на лек за ХИВ, разбирането на вирусните резервоари и латентността и справянето с текущите предизвикателства, включително необходимостта от достъпно и достъпно здравеопазване и превенцията на нови инфекции.
Откриването на ХИВ оказа дълбоко въздействие върху глобалното здраве, което доведе до значителен напредък във вирусологията, имунологията и разработването на животоспасяващи лечения. Продължаването на изследванията и международното сътрудничество са от съществено значение за ефективно справяне с продължаващата ХИВ пандемия и подобряване на живота на засегнатите лица по целия свят.
