Какво се случва със заразения с херпес човек след втората година?

След първоначалната инфекция с херпесния вирус, която обикновено настъпва през първата или втората година от живота, вирусът установява латентна инфекция в сетивните нервни ганглии. По време на тази латентна фаза вирусът не се репликира активно и човек може да не изпита никакви симптоми. Въпреки това, вирусът може периодично да се реактивира и да причини повтарящи се огнища на херпес или генитален херпес.

Честотата на повтарящите се епидемии варира от човек на човек. Някои хора могат да получат само няколко огнища през живота си, докато други може да имат по-чести огнища. Тежестта на огнищата също може да варира, варираща от лек дискомфорт до силна болка и образуване на мехури.

Няма лек за херпес, но има лечения, които могат да помогнат за намаляване на честотата и тежестта на огнищата. Тези лечения включват антивирусни лекарства, локални мехлеми и промени в начина на живот, като избягване на задействания, които могат да причинят огнища.

В повечето случаи херпесните инфекции не са животозастрашаващи. В някои случаи обаче вирусът може да причини сериозни усложнения като енцефалит (възпаление на мозъка) или менингит (възпаление на гръбначния мозък). Тези усложнения са по-чести при хора с отслабена имунна система, като тези с ХИВ/СПИН или рак.