Как лекарят оценява счупения нос?
1. Медицинска история:
- Лекарят ще попита за медицинската история на пациента, включително всякакви предишни наранявания на носа, алергии и всякакви нарушения на кръвосъсирването.
2. Визуален преглед:
- Лекарят визуално ще инспектира носа за видими деформации, подуване, синини или асиметрия.
3. Палпация:
- Лекарят внимателно ще палпира носа, за да идентифицира зоните на чувствителност или крепитус (усещане за стържене), което може да означава фрактура.
4. Неврологична оценка:
- Лекарят може да извърши кратка неврологична оценка, за да провери за усещане и движение в лицето, особено около носа.
5. Ендоскопия на носа:
- В някои случаи лекарят може да използва назален ендоскоп, малка гъвкава камера, за да изследва вътрешността на носа и да прецени всяко вътрешно увреждане или кървене.
6. Образни изследвания:
- Ако има съмнение за фрактура, лекарят може да назначи образни изследвания като рентгенови лъчи или компютърна томография, за да потвърди диагнозата и да определи тежестта на фрактурата.
7. Функционална оценка:
- Лекарят може да оцени назалното дишане на пациента и подравняването на преградата, за да идентифицира всички функционални увреждания, причинени от фрактурата.
8. Допълнителни специалисти:
- В сложни случаи, като тежки фрактури или съмнения за усложнения, лекарят може да се консултира със специалисти като специалист по уши, нос и гърло (УНГ) или пластичен хирург за допълнителна оценка и лечение.
Въз основа на констатациите от оценката лекарят ще определи подходящия план за лечение, който може да включва затворена репозиция (ръчно преместване на носните кости), шиниране или в някои случаи хирургическа интервенция.