Какво се случва, когато шепнеш на гласните си струни?
1. Започване на шепот:Когато възнамерявате да прошепнете, мозъкът ви изпраща сигнали до гласните ви струни, по-специално мускулите, известни като тироаритеноидни (TA) мускули.
2. Адукция на гласните струни:TA мускулите се свиват, карайки гласните струни да се приближат. Те обаче не се затварят напълно, както при нормална реч или пеене. Вместо това те оставят малко пространство или празнина между тях.
3. Намалено въздушно налягане:Докато издишвате, за да произведете звук, въздушното налягане в трахеята е по-ниско в сравнение с това, когато говорите на глас. Намаленото въздушно налягане означава, че има по-малко сила зад въздуха, преминаващ през гласните струни.
4. Вибрация с по-ниска честота:Намаленото въздушно налягане води до по-бавни и по-малко енергични вибрации на гласните струни. Вместо гласните струни да вибрират бързо и да създават отчетливи височини, те вибрират с по-ниска честота, произвеждайки приглушен, дишащ звук.
5. Минимален сблъсък на гласните гънки:За разлика от обикновената фонация, при която гласните струни се сблъскват напълно и произвеждат звукови вълни, шепотът включва минимален сблъсък между гласните гънки. Ето защо шепотът ви позволява да издавате звуци без много вокално усилие или напрежение.
6. Повишен шум на въздушния поток:По-тясното пространство между гласните струни и намалената вибрация на гласните гънки карат повече въздух да излиза, без да произвежда ясен звук. Това генерира характерното ефирно или дишащо качество, свързано с шепота.
В обобщение, шепотът включва контролирано привличане на гласните струни, намалено въздушно налягане, вибрации с по-ниска честота и минимален сблъсък между гласните струни, което води до мек и неясен гласов звук.
