Какво влияе липсата на инсулин?

Инсулинът е хормон, произвеждан от панкреаса, който регулира нивата на кръвната захар. Основната му роля е да позволи на глюкозата да навлезе в клетките и да се използва като енергия. Без достатъчно инсулин са засегнати няколко критични телесни функции:

1. Усвояване на глюкоза: Инсулинът позволява на клетките в мускулите, мастната тъкан и други органи да приемат глюкоза от кръвния поток. При липса на инсулин тези клетки не могат ефективно да абсорбират глюкозата, което води до високи нива на кръвната захар (хипергликемия).

2. Синтез на гликоген: Инсулинът насърчава съхранението на излишната глюкоза като гликоген в черния дроб и мускулите. Когато има дефицит на инсулин, синтезът на гликоген е нарушен, което води до невъзможност за правилно складиране на глюкоза.

3. Инхибиране на глюконеогенезата и гликогенолизата: Инсулинът инхибира производството на глюкоза в черния дроб (глюконеогенеза) и разграждането на гликоген (гликогенолиза). Без инсулин тези процеси продължават неконтролирано, като допълнително повишават нивата на кръвната захар.

4. Повишена липолиза и кетогенеза: Инсулинът потиска освобождаването на мастни киселини от мастните клетки (липолиза) и инхибира производството на кетонни тела в черния дроб (кетогенеза). В състояние на инсулинов дефицит липолизата и кетогенезата се ускоряват, което води до повишени нива на мастни киселини и кетонни тела в кръвта.

5. Синтез на протеини: Инсулинът насърчава протеиновия синтез и инхибира разграждането на протеина. Без инсулин протеиновият синтез се намалява и разграждането на протеините се засилва, което води до загуба на мускулна маса и цялостно разграждане на тъканите.

6. Електролитни нарушения: Тежкият инсулинов дефицит може да доведе до електролитен дисбаланс, особено хипокалиемия (ниски нива на калий) и хипонатремия (ниски нива на натрий).

7. Дехидратация: Хипергликемията кара бъбреците да отделят повече вода в опит да разредят високата концентрация на глюкоза. Честото уриниране и прекомерната загуба на течности могат да доведат до дехидратация.

8. Диабетна кетоацидоза (DKA) и хиперосмоларен хипергликемичен синдром (HHS): При тежък инсулинов дефицит, особено при диабет тип 1, може да настъпи животозастрашаващо състояние, известно като диабетна кетоацидоза (DKA). DKA включва висока кръвна захар, кетоза и дехидратация. Обратно, хиперосмоларният хипергликемичен синдром (HHS) е състояние, характеризиращо се с изключително висока кръвна захар, но без значителна кетоза. И DKA, и HHS изискват незабавна медицинска помощ.